Ла Гомера е един от седемте Канарски острова. Островът е забележителен с папратите, останали непокътнати тук от времето на динозаврите. Още по-забележителен е уникалният местен начин на общуване… с подсвиркване. Този език, наречен от лингвистите (silbo gomero – гомерско свиркане) дори се преподава в началното училище.

Силбо е език, с чиято помощ от незапомнени времена пастирите от местното племе гуанчи са разговаряли помежду си, предолявайки овразите и клисурите, с които изобилства островът. Благодарение на отразяващото се от скалите ехо, подсвиркването се чува на няколко километра. Използващите «силбо» изсвирват думите на испански език, макар че първоначално са „свирели” на езика на местното население – гуанчите. На практика това подсвиркване може да се адаптира към всеки един език.

С времето речниковият запас на този език станал доста богат. С колонизирането на острова от европейците и развитието на цивилизацията, постепенно нуждата от езика отпаднала и днешните испаноговорящи островитяни започнали да забравят уменията на предците си. Поради това, местните власти, загрижени за съхраняването на уникалния език, който в края на миналия век дори попаднал в списъка на културните достижения на човечеството, го въвеждат като задължителен час в началното училище.

Днес малкият остров Ла Гомера, чийто национален парк е в списъка на Националното световно наследство на ЮНЕСКО, привлича туристите и с езика на подсвиркването, който местните охотно демонстрират по кафета и ресторантчета, разигравайки цели представления.

В света има само още едно място, където се използва подобен език – във френските Пиренеи. Това е малкото, закътано сред пропасти и скали селце Ас, чиито жители също използват подобен език. Хората там, на пръв поглед живеят един срещу друг, но често къщите им са разделени от пропасти и стръмни клисури. Местните удовлетворяват нуждата си от общуване, без да напускат дома си, благодарение на езика на свиркането. Звукът лесно преодолява разстояния до 2 км, без да се заглушава много от силния вятър и шума на водопадите. Техниката на жителите на Ас е по-различна от тази на гуанчите от Ла Гомера. Те ловко притискат средата на езика с един или два пръста, като с върха му, с помощта на артикулационния апарат изсвирват нужното съобщение. Освен това те лесно се разпознават един друг по индивидуалния за всеки маниер на свирене.