Днес отбелязваме Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всяка година на 2 юни в 12.00 часа сирените в цялата страна в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници.

От 1953 г. до 1988 г. празникът се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“

Христо Ботев, в. „Знаме“, 13 юли 1875 г.

Подвигът

През май 1876 г., след като новината за Априлското въстание достига до

Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.

българските емигранти в Румъния, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. На 16 май в Гюргево той се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.

На 1 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.

Във Враца президентът Росен Плевнелиев ще произнесе тържествено слово. Там ще бъде извършена и тържествена заря. Община Враца организира и всенародно поклонение на връх Околчица.