Доскоро разработчиците на швейцарската мини совалка SOAR се прицелваха изключително в товарните полети, без човешко участие. Ръководителите на компанията, обаче, вече обмислят извеждането в космоса и на пилотирана версия на совалката.

Съвсем младата (основана през март 2013) частна швейцарска компания Swiss Space Systems обяви на Парижкия авиосалон в Льо Бурже намерението си да промени разработвания от нея  проект за суборбитална совалка за многократна употреба (Suborbital Aircraft Reusable shuttle, SOAR) по такъв начин, че да може да бъде използвана и от хора.

Досега проектът предвиждаше само извеждането на ниска околоземна орбита на нехерметични модули с научни експериментални цели — твърде популярен сектор в наши дни. Много университети и организации в момента плащат сериозни суми за провеждане на експерименти на Международната космическа станция или от специализирани спътници. Проектът SOAR предвижда суборбитален старт на мини шатъл от «гърба» на модернизиран авиолайнер A 300, който трябва да е значително по евтин от сегашните варианти.

На практика, до 10 километрова височина совалката достига с помощта на обикновен самолет, след това с използване на течно гориво достига 80 км, което й обезпечава статус на суборбиталност. След това спътникът активира собствения си рекетен двигател (аналог на третата степен на обикновените системи), за да достигне истинска околоземна орбита. Според швейцарците, системата ще позволи изпращането на спътници с тегло 250 кг на орбита на височина 700 км — значително по-високо от местоположението на  МКС.

Ясно е, че относително краткият и икономичен (до 80 км системата остава напълно многоразова, за еднократна употреба е само ракетната степен на самия спътник) полет изисква много по-малко парични средства от обичайния ракетен носител. Освен това, за разлика от американските совалки, топлинните натоварвания върху многоразовата част са минимални, тъй като те не се издигат по-високо от 80 км, а това намалява вероятността от повреди на корпуса, което на времето постави край на разработката на този тип космически кораби. Извеждането на орбита на първия безпилотен SOAR е насрочено за 2017 година.

Компанията вече подписа меморандум за сътрудничесто с Thales Alenia Space, ветеран в аерокосмическия отрасъл, за достъп до технологиите за създаване на херметична кабина на кораба.
Както обясняват от компанията, целта не е толкова намеса на пазара на космическия туризъм, колкото на създаване на възможност за бърз междуконтинентален превоз на хора, надхвърлящ по скорост няколко пъти съвременната пътническа авиация.

Източник: Space.Com.