Първобитните ловци-събирачи са спали по-малко, отколкото е прието за нормално в днешно време, без да смятат, че страдат от безсъние. Американски учени опровергаха мита, че в природата на човека е залегнало да си ляга да спи със залеза на слънцето и да става на разсъмване. Изследването е публикувано в списание Current Biology.

1.1311548951.san-bushmenАнтрополозите насочили вниманието си към три групи съвременни ловци-събирачи, водещи традиционен начин на живот — боливийските цимане, намибийските бушмени и танзанийското племе хадза. Учените проучили подробно особеностите на съня на 94 души. И тъй като начинът на живот на тези племена почти не се е променил за последните няколко хиляди години, техните навици може да се разглеждат като косвен индикатор за обичайния режим на будуване и сън при първобитните хора.

След няколкогодишни изследвания учените изяснили, че сънят при племената цимане, хадза и бушмените, въпреки всички генетичните, исторически и географски различия между тях, се подчиняват на поразително сходни закономерности. Всички те средно спят по по-малко от шест часа и половина в денонощието (за сравнение – жителите на мегаполисите в Европа и САЩ отделят средно за сън по седем-осем часа).

Друг любопитен факт от изследването се оказал, че никой от тези хора не си лягал да спи с настъпването на нощния мрак – точно както е в градовете с изкуствено осветление. В течение на три часа след залез слънце ловците-събирачи готвели храна, правели стрели и обмисляли плановете си за следващия ден. Освен това, повечето хора от хадза, цимане и бушмените се събуждали още преди изгрев слънце.

Редица медицински изследвания показват, че представителите на съвременното индустриално общество често изпитват сънливост в средата на деня — което даваше почва на теорията за естествената нужда от следобеден сън, която е била потисната от цивилизацията. Оказало се, че ловците-събирачи почти никога не изпитват нужда от сън през деня.

Единствената съществена разлика между архаичните племена и жителите на мегаполисите е, че първите почти не страдат от безсъние. Едва 1,5-2,5 процента от членовете на изследваните племена казали, че не могат да заспят нощем средно един път в годината. В езиците на тези племена се оказало, че дори няма думи за обозначаване на безсънието. За сравнение, от хронично безсъние страдат от 10 до 30 процента от представителите на индустриалните общества.

Количеството часове за сън се меняло при ловците единствено в зависимост от смяната на сезоните – зимата те спят средно с един час повече, отколкото през лятото. В съвременното общество този важен регулатор е изключен и връщането му по някакъв начин би могло да помогне в борбата с безсънието.

През 2014 година друга група учени изясни, че нощните разговори край огъня са изиграли много важна роля в еволюцията и културата на човека. Вечерните беседи, за разлика от дневните, били посветени на теми, с които хората не се сблъскват във всекидневния живот, а именно на духовете, предците и далечните земи и племена. Освен това, край огъня се разказвали поучителни истории и митове, възпитаващи членовете на племето на правилно поведение и уважение към социалните норми.