Учени установиха, че съвременното генетично разнообразие на жителите на Централна Европа се е формирало благодарение на няколко миграционни вълни в далечното минало. Резултатите от изследване, проведено от голям колектив генетици от различни страни, са публикувани в последния брой на списание Science.

Досега се смяташе, че най-древните предци на съвременните европейци са били амалгама от две основни групи хора – едната е на ловците-събирачи, заселили се в Европа още през палеолита, преди около 42 хиляди години, а другата – на земеделци от Близкия Изток, дошли тук преди около 8 хиляди години. Авторите на изследването установили, че реалната картина е била много по-сложна.

Учените анализирали 364 скелета на възраст 7500-3500 години, които били открити в околностите на река Елба. В древността през този регион са преминавали миграционните пътища на много човешки популации, затова изследването на откритите кости може да се смята за представителна извадка на централноевропейското население в изучавания период. Генетиците извлекли от скелетите митохондриална РНК (мДНК) – тя се предава само по майчина линия.

Безпрецедентното по своите мащаби изследване (по-рано в аналогични работи специалистите са изследвали мДНК максимум на 30-40 древни хора) помогнало да се проследи генетичната история на населението на Централна Европа в реално време.

Съдейки по съотношението на хаплогрупите мДНК, 1000 години след пристигането на близкоизточните земеделци числеността им намалява, а започват отново да преобладават гените на ловците-събирачи. Възможно е, някакви климатични промени или разпространението на болести да са повлияли негативно на земеделците.

Жителите на Централна Европа са потомци на 4 различни групи хора

Историята, записана в гените, показала, че преди около 4800 години в Централна Европа са дошли нови мигранти от Изтока. Както доказва анализът на мРНК, те са роднини на съвременните жители на Балтика и Кавказ. В археологическата история тяхното пристигане съвпада с разпространението на културата на шнуровата керамика.

Само няколко столетия по-късно на Елба се установяват пришълци от Запада. Те се явяват носители на хаплогрупата H, която до този момент почти не се е срещала сред ловците-събирачи, а също и сред близкоизточните земеделци. Мигрантите от тази вълна са били близки на днешните португалци и испанци. Те донесли със себе си културата на камбановидните гърнета.

Следователно, съвременните жители на Централна Европа се явяват потомци на минимум четири различни групи хора.

«Нашето изследване е построено на комбинация както на генетични, така и на археологически данни», обяснява Волфганг Хаак, един от авторите на статията. Цялата реализация на проекта е отнела около 8 години.