Четете класика, ако искате да разбирате по-добре хората около вас. Това препоръчват американски социолози, според които четенето на класическата литература помага да вникнете в мислите, емоциите и мотивите на другите, какъвто ефект няма от четене на развлекателни книжки.

Както пояснява авторът на новото изследване Дейвид Кид от университета The New School в Ню Йорк, белетристиката, макар и да работи със «завладяващи сюжети», е предсказуема и проста, като влакче в увеселителен парк. По време на пътуването ние преживяваме едни и същи усещания: нагоре – надолу, нагоре – надолу. Напротив, сериозната литература натоварва читателя с много по-голяма отговорност. Нейният художествен свят е пълен с непонятни символи, действието се развива по странен и понякога необясним начин. Кид и научният му ръководител Емануеле Кастано предполагат, че придобитите навици за навигация в тези измислени и нееднозначни светове ни помагат и в реалния живот. В частност учените предполагат, че четенето на сериозна литература усилва нашата способност да строим модели на психологическото състояние на другите хора.
Кастано и Кид се опитали да измерят непосредствените когнитивни ефекти от четенето на два типа художествена литература и разработили серия от пет експеримента. Във всеки от тях участниците трябвало да прочетат 10–15 страници или от високо интелектуални, или от популярни произведения. В първата категория попадали разказите на А. Чехов и Дон Делило, а също и O. Хенри. Масовата литература била представена от бестселърите на Даниел Стийл, Джилиан Флин и жанрови антологии, в това число научно-фантастичните произведения на Робърт Хайнлайн.

След прочитане на съответните страници, доброволците решавали тестове, измерващи способността за моделиране състоянието на ума на други хора. Един от тях се състои в това, че доброволецът гледа точно две секунди нечия снимка, след което трябва да реши щастлив ли е заснетият на нея човек или тъжен, сърди ли се или се бои от нещо.
Общо взето и двете групи се изявили само малко по-добре от участниците в контролната група, които чели или публицистика, или нищо. Разликата между читателите на класика и популярна литература също не била голяма. Според резултатите от първия текст поклонниците на Чехов отговорили правилно на един въпрос повече (от 18), а във втория (който бил по-сложен) – на два (от 36). Въпреки това психологът Реймънд Мар от университета в Йорк в Канада смята, че дори това е значимо: ако ние се научим да се разбираме малко по-добре един друг, това е добре.
Когнитивният психолог Кит Оутли от Университета в Торонто поддържа същото мнение: всяко експериментално свидетелство за това, че литературата действително влияе на социалното взаимодействие, е голяма новина.

Според Кастано и Кид работата не е в съдържанието, а в самия процес на четене. Има и противни мнения, разбира се. Когнитивният невролог Виторио Галесе от Пармския университет в Италия се отнася със съмнение към разделението на литературата на «висока» и «ниска», тъй като вкусовете се променят постоянно. Да речем, «Човешка комедия» на Балзак на времето е била издавана като своего рода «сапунена опера» и едва след време е придобила класически статус…
Източник: ScienceNOW.