Европа е най-известният спътник на Юпитер и един от най-големите в Слънчевата система. Открит е от Галилео Галилей в 1610 г., който му дал името Европа – персонаж от митологията на древна Гърция, дъщеря на финикийския цар Тир и възлюблена на гръмовержеца Зевс.

Покрит с лед, спътникът на Юпитер отново привлече вниманието върху себе си, след като космическият телескоп «Хъбъл» засне нещо, което може да бъде тълкувано като фонтани от вода, изригващи от южния полюс на Европа.

Водните струи наподобяват ледените гейзери на Енцелада, спътника на Сатурн, но по-интересното е, че те може да потвърдят предположенията на учени, които смятат за реално съществуването на океан под повърхността на Европа и дори подозират наличието там на условия, благоприятни за възникване на живот.

«Ако очакванията се оправдаят, това ще бъде най-голямата новина от Слънчевата система след откриването на шлейфа на Енцелада», смята Робърт Папалардо от Лабораторията за реактивно движение НАСА.
Учените, направили съобщението за откритието, го придружават с редица уговорки. Йоахим Заур от университета в Кьолн и неговите колеги отдавна търсят шлейфове на Европа. През 2012 година екипът решава да направи още снимки с ултравиолетовата камера на «Хъбъл». По време на декемврийското заснемане с експозиция с продължителност 2,7 часа, бяха открити любопитни зони на сгъстен водород и кислород близо до южния полюс.

Размерът, формата и химическият състав на тези образувания може да се обясни най-добре с две струи водна пара, достигащи до около 200 км височина, обяснява Лоренц Рот от Югозападния изследователски институт в САЩ. Те превишават в много пъти пресмятаната от теоретици височина на възможните шлейфове на Европа. Това означава, че водната пара се изхвърля по-високо отколкото материалът от изригванията на спътника на Юпитер Йо, но по-ниско от тези на Енцелада.

Групата на Рот забелязала шлейфовете, в момент, когато Европа се намирала на най-голямо разстояние от Юпитер. Изменението на налягането в кората на спътника, предизвикано от приливните сили на планетата, може да обясни, защо изследователите не са видели гейзерите по-рано, през ноември, когато Европа и Юпитер са били близко един до друг. «Възможно е, Европа да „киха” само от време на време», предполага Папалардо.

Предстои откритието да бъде потвърдено или отречено. В 2022 г. Европейската космическа агенция възнамерява да изпрати сонда за изследване на Европа, Юпитер и другите негови спътници. Начело на проекта отново е проф. Папалардо, който освен това работи над концепция за аналогична мисия за НАСА.

Източник: Nature News.