В 1963 г. археологът Джеймс Меларт открива част от „монументална” живопис върху стена на къща в Чатал Хююк — най-големия и добре запазен неолитен град. Ученият тълкува рисунката като план на жилищата, зад които се извисява двуглавият вулкан Хасандаг. Драматизмът на ситуацията е в това, че планината е запечатана в момент на изригване.

Реконструкция на рисунката.

Ако хипотезата на Меларт е вярна, то това е най-древното изображение на вулканично изригване в историята.

Далеч не всички учени обаче били съгласни с такава интерпретация — отчасти и поради отсъствието на доказателства за това, че някогашните жители на Чатал Хююк действително са станали свидетели на изригване.

50 години по-късно вулканологът Аксел Шмит от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и неговите колеги доказват, че Меларт е бил прав. Учените се изкачили на Хасандаг и взели образци от пемза — скала, която се образува по време на вулканични изригвания. Отделяйки кристали циркон и използвайки метода на радиовъглеродното датиране, учените потвърдили, че скалата е на около 9 хиляди години, тоест на възрастта на стенописа.

Нещо повече, геоложките данни говорят, че художникът е изобразил изригването доста коректно, подчертава Шмит. Вулканолозите, след като видели рисунката, предположили, че това е малко стромболианско изригване: то се характеризира с изхвърляне на ярки частици вулканична пепел и късове разтопена скала на десетки метра височина. Изследваната пемза свидетелства за изригване от точно такъв тип.

И докато вулканолозите се радват, че са решили загадката, други учени продължават да откриват съвършено различни неща в рисунката. Така например, Стефани Мис от университета Кеймбридж смята, че на рисунката е изобразена леопардова кожа, а «градът» е просто набор от абстрактни фигури. Между другото, именно такова било и първото впечатление на самия Меларт.

И действително, други запазени картини от Чатал Хююк говорят за това,че местните са обичали да изобразяват диви животни, а не пейзажи с вулкани.

Резултатите от изследването на вулканолозите бяха представени на конференция на Геоложкото общество в Америка в Денвър.

Източник: NewScientist.