Неврофизиолози от САЩ и Италия откриха, че хормонът на семейното щастие, произвеждан когато сме в обкръжението на близките си, има въздействие върху мозъка ни подобно на това на марихуаната.

happy-familyОкситоцинът, познат като хормон на семейното щастие, ни кара да изпитваме удоволствие при общуването с приятели и близки хора, благодарение на това, че действа на мозъка подобно на марихуаната, твърдят неврофизиолози в статия, публикувана в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

„Нашето откритие предоставя потресаващата възможност за лечение на аутизма – лекарства, които блокират разпада на вътрешния аналог на марихуаната, които сега преминават клинични изпитания за лечение на тревожни неврози, могат да помогнат на аутистите да общуват по-добре с околните и да се интегрират в обществото“, коментира Даниел Пиомели от Технологичния институт в Генуа.

Пиомели и неговите колеги разкрили необичайния характер на действие на окситоцина върху всекидневния живот на човека, докато изучавали функциите на друго вещество – анандамид, така наречения „хормон на блаженството“, вътрешния аналог на главната съставка на марихуаната, тетрохидраканабинола, който се синтезира постоянно от мозъчните клетки в малки количества.

По време на опитите учените си спомнили за едно от главните свойства на марихуаната – повишаване на общителността и доброжелателността по отношение на околните, наблюдаващ се след пушене на „трева“. Те проверили, действа ли анандамидът по подобен начин, наблюдавайки поведението и съдържанието на този хормон в мозъка и кръвта на гризачи, живеещи в изолация или в компанията на други мишки.

Експериментите показали, че анандамидът действително се появява в мозъка в относително големи количества, когато мишките общуват помежду си. Най-големи концентрации на „хормона на блаженството“ се наблюдавало в така нареченото прилежащо ядро – обособена част от центъра на удоволствието, която се асоциира с друг хормон – окситоцина. Това откритие навело екипа на Пиомели на мисълта, че двете вещества може да са свързани.

Те проверили хипотезата си, като стимулирали нервните клетки в мозъка на гризачите, които произвеждат молекули окситоцин. Както и предполагали учените, тази стъпка заставило прилежащото ядро да произведе анандамид, което потвърдило идеята им, че окситоцинът кара мозъка ни „да укрепи“ социалните контакти с помощта на удоволствието, предизвикано от анандамида.

Интересно е, че блокирането на разпада на молекулите на „хормона на блаженството“ водело до това, че общуването ставало по-приятно и запомнящо се, което се изразявало в по-голяма привързаност на мишките една към друга. Този факт, както предполагат учените, може да се използва за лечение на аутизъм и други разстройства, свързани със самоизолацията на човек от обществото.