Днес съществуват редица хипотези за произхода на езика, но нито една от тях не може да бъде потвърдена с факти, поради огромната отдалеченост във времето на това събитие. Те ще си останат хипотези, тъй като не могат да бъдат доказани нито с наблюдения, нито с експеримент.

Известният британски учен, специалист по палеонтологии и еволюция на човека професор в Кеймбридж, Пол Меларс, обаче, обяви на конференция на Британското кралско дружество (аналог на нашата БАН), че човекът се е научил да говори смислено и членоразделно едва преди около 100 000 години. Предишните 2 млн. години той практически е прекарал в мълчание, твърди Меларс.

„Съвременната реч и език представляват не толкова отдавнашен подарък, даден на човека от природата и нейната способност за саморазвитие „, твърди ученият.

Изводът за появата на членоразделна реч преди около 100 000 години е направен въз основа на анализ на намерени от археолозите древни оръдия на труда.

„Всичко говори за това, че именно в тази епоха с човечеството са се случили невероятни изменения. Появата и развитието на езика са намерили своето отражение в сложността на оръдията на труда, в тяхното многообразие, което се явява проявление на образното мислене „, отбелязва Меларс.

Гледната точка на британския учен не е безспорна. Според други хипотези, още преди 200 000 години хората не само са умеели да произнасят членоразделни звуци, но и вече са се учели да общуват на праезика. Предполага се, че с появата на езика е свързана промяната на определен ген – FOXP2.

Лингвистите могат да установят родство между езиците в случаите, когато езиковото единство се е разпаднало преди не повече от 5 – 10 хиляди години.

Праезикът е хипотетичен праотец на всички съществуващи в света езици, древен език, от който са произлезли всички съвременни живи езици и езикови семейства, а също така и известните ни мъртви езици. Той е нещо подобно на широко признатия праиндоевропейски език, реконструиран от лингвистите, който е предтеча на всички индоевропейски езици.

Огромното количество време, изминало от епохата на праезика не позволява да се правят каквито и да е лингвистични твърдения за неговата природа. Използваните методи на историческата лингвистика в този случай са безполезни.

Теорията за моногенезис гласи, че всички известни езици са произлезли от един общ праезик, но може да се окаже, че различните езици са възникнали независимо един от друг в различни групи древни хора от техните методи на комуникация, съществували до появата на езика в този смисъл, в който го разбираме днес.

Ако праезикът е съществувал, то той е бил говорен преди около 200 000 години. Така поне смятат археогенетиците, които изчисляват с помощта на анализ на митохондриалната ДНК времето на разделяне на човечеството. Трябва да се каже, че не е задължително този език да е първият изобщо, а само предтеча на всички днешни езици. Успоредно с него е възможно да са съществували и други езици, които след това са изчезнали. Например, обсъжда се хипотезата, можели ли са да говорят неандерталците. Ако са можели, техният език най-вероятно не е произхождал от праезика.