1 300 години преди Христа е време, през което цивилизациите около Средиземно море процъфтяват. На север била могъщата империя на хетите, на юг — великият Египет на Рамзес II. В Кипър, основен център за добив на ценния по това време метал мед, акостират цели флотилии. Елитът на Минойската цивилизация се къпе в разкош. Търговци и пътешественици изпълват многолюдния и шумен град Угарит на сирийското крайбрежие. В Ханаанската земя, макар и под египетската хегемония, процъфтяват градовете държави Хацор и Мегидо.

Залез над Галилейско море

Но внезапно, в средата на XIII век пр. Хр. хетската царица пише писмо на египетския фараон Рамзес II: «Няма зърно в моите земи». И само за век и половина старият свят просто изчезва. Египет вече никога няма да се върне към своето могъщество, страховитата империя на хетите изчезва, възникват нови държави, появяват се нови народи. Причините, поради които великите цивилизации от късната бронзова ера западат, отдавна занимават умовете на историците, а последните данни все по-ясно говорят, че тайната се крие не във войни, епидемии или земетресения, а в рязка промяна на климата.

Своя принос в идследването на загадката дадоха и израелските учени. Преди няколко години Израел Финкелщайн от Института по археология към Тел Авивския университет и Стийв Вайнер от Института Вайцман получиха грант от Европейския изследователски съвет за провеждане на десет изследвания, насочени към реконструкция на историята на древен Израел. В този проекте проф. Финкелщайн обедини усилията си с палинолога Дафна Лангут от Тел Авивския университет и Томас Лит от Института по геология, минералогия и палеонтология към университета в Бон, Германия. (палинология – комплекс от клонове на науката (на първо място ботаника), свързани с изучаването на полени и спори бел. ред.).

До момента бил проучен цветния прашец в югоизточна Анатолия (дн. Анадола в Турция), Кипър, северното крайбрежие на Сирия и в делтата на Нил. Данните доказвали, че в периода 1250–1100 г. пр. Хр. се е разразила голяма криза в земеделието, която обхванала целия регион. Продължавайки изследването, израелските учени взели проби от дънните утайки на Галилейско море, преодолявайки 45 м вода и достигайки 20 м дълбочина в дъното, като обхванали по този начин период от 9 хиляди години. Освен това учените взели проби от осем места в южната част на Юдейската пустиня, на запад от Мъртво море.

Анализът бил проведен с интервал от 40 години — невиждано висока „резолюция” за подобни изследвания. Обикновено полените се използват за изучаване на дългосрочни процеси и се разглеждат в пластове, разположени на около 500 години един от друг.

Ако се питате, защо цветен прашец, то трябва да знаете, че това е един от най-устойчивите органични материали в природата, който е способен да оцелее хилядолетия в езерни утайки или в пустинята. При това полените на всяко растение имат особена форма, затова изучаването на пластовете позволява да се реконструира растителната покривка и климатичните изменения в един или друг исторически период.

Три години вървял детайлен анализ в Бон и Тел Авив на пластовете, отнасящи се към 3500–500 г. пр. Хр. Било изяснено, че в късната бронзова ера в южен Левант рязко намаляло количеството на типичните за Средиземноморието дървета, при това не само на дивите (дъбове, борове и рожков), но и на маслините. Експертите обясняват получените данни като указание за поредица сухи години.

Не е трудно да се свърже продължителната суша с краха на няколко империи. Неотдавна географът и историк Рони Еленблум от Еврейския университет в Йерусалим въз основа на друга катастрофа, случила се 2 хиляди години по-късно, доказа, че степните и плодородните райони реагират различно на сушата. В първия случай намаляването на валежите не води след себе си катастрофални последствия, докато в «зелените зони» сушата обикновено се задълбочава от придружаващи я студове. А сравнително голямата по това време плътност на населението води до глад и масова миграция във вид на въоръжени и отчаяни орди, които помитат всичко по пътя си.

След сушата в края на бронзовия век настъпил отново влажен период. В Източното Средиземноморие настъпва смяна на културите, зараждат се известните царства от библейските времена. Трябва да се отбележи, че авторите на Библията пазят спомен за страшните времена. Помните притчата за съня на фараона за това, как седем хубави и тлъсти крави били изядени от седем мършави?

Източник: New York Times