Биолози установиха, че нарастването на размерите на китовете съвпада с измирането на гигантските акули. Резултатите от изследването, проведено от учени от Швейцария и САЩ, са публикувани в списание PLOS ONE.

VMNH_megalodonБаленовите китове се отличават с големите размери на тялото си. Към тази група се отнася, например, синият кит (Balaenoptera musculus), най-голямото животно на нашата планета, достигащо 30 метра дължина и 120 тона тегло. Но баленовите китове не винаги са били толкова големи – те са достигнали съвременните размери на границата между плиоцена и плейстоцена, преди около 2,6 милиона години.

Досега специалистите обясняваха това нарастване с появата на нови екологични ниши, но авторите на статията показват, че то е свързано по-скоро с измирането на мегалодоните (Carcharocles megalodon). Така са наречени най-големите акули от всички, съществували някога. Те достигали 18 метра на дължина, а теглото им било около 50 тона.

Мегалодоните били разпространени повсеместно, започвайки от средния миоцен (преди около 16 милиона години), но точното време на тяхното измиране оставаше неизвестно. За да го определят, авторите на статията анализирали 42 древни находки от зъби на такива акули. Оказало се, че изчезването на мегалодоните съвпада точно с началото на уголемяването на размерите на китовете.

Преки доказателства, че мегалодоните са се хранели с китове, няма. Но техните кости се откриват в едни и същи пластове. Освен това, трудно е да си представи човек, че зъбите на тези акули, достигащи 17 сантиметра, са били предназначени за дребна плячка. Така че, възможно е, изчезването на мегалодоните да е стимулирало прехода на баленовите китове в нова, по-тежка категория.