Изследователи смятат, че неандерталците са общували с „човешка” реч помежду си и дори подозират, че техният език е имал принос в културното развитие на човека и може да обясни езиковото разнообразие в съвременния свят.

Според някои лингвисти способността за общуване с реч е възникнала преди 500 хиляди години още при общия предтеча на Homo sapiens и неандерталеца. Според същите учени след това неандерталците са развили собствени езици, следи от които могат да бъдат открити в съвременните езици. Любопитната статия е публикувана в списание Frontiers in Language Sciences.

Според повечето антрополози Homo sapiens е усвоил членоразделната реч преди 50-100 хиляди години. Дан Дедиу и Стивън Левинсън  от Института по психолингвистика Макс Планк в Неймеген, Холандия, след като анализирали данни от различни изследвания в областта на лингвистиката, палеогенетиката, палеонтологията и археологията, излизат с хипотезата, че членоразделната реч е била характерна не само за хората, но и за неандерталците, а освен това, според тях езикът е започнал да се развива много по-рано, отколкото се смяташе досега.

Според една от хипотезите, последен праотец  на Homo sapiens и Homo neanderthalensis  е хайделбергският човек (Homo heidelbergensis), живял преди 800-130 хиляди години в Африка и Западна Европа. В Евразия неговите потомци еволюирали в неандерталците, а в Африка — в съвременния човек. Авторите на статията смятат, че строежът на слуховия и речевия апарат е бил приспособен за реч при хайделбергския човек още преди 500 хиляди години.

Освен това, генетичното сходство между съвременния човек и неандерталеца води до извода, че те в еднаква степен са били способни да развият речта и езика.

По умствени способности, смятат учените, неандерталците също не са отстъпвали на нашите предци. За това свидетелства високата култура на неандерталците: каменни оръдия на труда, огън, кулинарни умения, наличие на дрехи, а също и традиция за колективен лов и погребални ритуали. Затова авторите на статията предполагат, че когато Homo sapiens и Homo neanderthalensis се срещнали за пръв път в Предна Азия, техните езикови способности вероятно са били съпоставими.

Що за език е бил неандерталският?

Известно е, че неандерталците са живеели на малки групи, а такива групи, по правило, притежават сложни езици. Затова авторите на изследването предполагат, че неандерталският език е бил подобен на езиците на малки, традиционни общности: с голям набор звукове, сложен синтаксис, голям брой изключения от правилата и речник от десетки хиляди думи. При това езиците на тези групи неандерталци са се отличавали един от друг.

Неотдавна генетици и лингвисти откриха връзка между определени гени, управляващи развитието на мозъка, и типа ударение в езика, на който говори един или друг народ. Основавайки се данни за генома на неандерталците, авторите на статията предполагат, че те са говорели на езици с музикално ударение. В такива езици ударените срички се отличават не по силата на звука (като в български и повечето европейски езици), а по височината на тона. Примери в това отношение са китайският и японският езици.

Следи от неандерталски езици

Според учените съществуването на език у неандерталците и неговото „навлизане” в културното развитие на човечеството би позволило да се обясни огромното езиково разнообразие в наши дни. Днес съществуват около седем хиляди езика. При това, изследвания сочат, че структурни изменения в един език могат да отнемат десетки хиляди години. Homo sapiens е излязъл от Африка преди 70-50 хиляди години. Той бил носител на малък брой езици, от които за такъв кратък срок не би могло да се развие съвременното езиково  многообразие.

Според Дидиу и Левинсън, всичко си идва на мястото, ако отчетем езиците на неандерталците. Както отбелязват антрополозите, езиците на съвременните хора, чиито предци са останали в Африка, са се развивали без влиянието на неандерталците. Следователно, сравнението между африканските езици и езиците от Евразия може да помогне да се открият следи от неандерталските езици, заключават те.
Източник: РИА Новости