Мари Селест е бригантина, която била открита в Атлантическия океан през декември 1872 г. без жива душа на борда. Корабът е намерен в напълно годно за мореплаване състояние и с все още издути платна, поклащайки се в посока към пролива Гибралтар. Бригантината била в океана вече цял месец, а на борда си имала запаси от храна и вода за повече от половин година.

Товарът бил буквално недокоснат, а личните принадлежности на пасажерите и екипажа били все още на мястото си, в това число и техните бижута. От екипажа нямало и следа, и никой повече не ги видял; тяхното изчезване често се цитира като една от най-големите морски мистерии за всички времена. Съдбата на екипажа е била много пъти обект на различни хипотези и догадки. Теориите за обяснение на инцидента варират от извънземни, морско чудовище, земетресение и вълна убиец. Мари Селест често се описва като класически случай на кораб-призрак, тъй като е открита изоставена без никакво явно обяснение.

Запазено е точно описание на завареното на борда, когато корабът бил открит: Липсвали всички документи , с изключение на капитанския дневник. Предният люк и лазаретът били отворени, а основният люк бил затворен плътно. Корабният часовник не работел, компасът също бил счупен; секстантът и морският хронометър липсвали. Единствената спасителна лодка на Мери Селест – малка лодка с няколко чифта весла, разположена над основния люк – също липсвала. Главният фал (въже, което се ползва за издигане/сваляне на платната) за основното платно липсвал. Някакво въже, което вероятно е било главният фал, било намерено завързано за кораба много здраво, но другият край на въжето бил протрит и се носел във водата зад кораба. Товарът от 1701 бъчви  етанол бил в добро състояние. По-късно обаче, след като разтоварили в Генуа се оказало че 9 бъчви са празни.

Особено популярни са историите за непокътната закуска на масата и все още топъл чай в трапезарията, както и за все още топли и димящи лули, но те не са верни, и вероятно произхождат от литературни произведения, писани на базата на действителния случай.

Хипотезите

През изминалите век и половина, много теории са предлагани като обяснение на мистерията. Според едни корабът е станал жертва на пирати, според други – на неуспешна застрахователна измама, на буря, цунами, земетресение, торнадо, вълна убиец и т.н. Повечето теории са лесно оборими – вещите на екипажа са били непокътнати, включително и бижутата, в района не е регистрирана буря, корабът не е изглеждал повреден от природно бедствие, а и капитанът е бил твърде опитен за да се поддаде на паника и да натовари всички в спасителната лодка.

Изследователите (или детективите) се насочват към два факта – скъсаното, протрито въже, вързано за борда и…бъчвите в трюма.

Бъчвите от червен дъб

Най-правдоподобната теория се основава именно на бъчвите алкохол (етилов спирт). Девет от 1701 бъчви алкохол в трюма били намерени празни. Точно тези девет празни бъчви били правени от червен дъб, а не като останалите от бял. Червеният дъб е по-порест и по този начин по-уязвим към течове. Течащите бъчви биха причинили натрупване на изпарения в трюма. Ако не са добре наредени, бъчвите биха могли да се търкат една в друга, и триенето между стоманените им обръчи би могло да причини искри. Опасността от експлозия, макар и слаба, би могла да предизвика паника сред екипажа.

Според историка Конрад Байърс обяснението е следното: капитан Бригс заповядал трюмът да се отвори, в резултат на което внезапно излизат спиртни изпарения. Вярвайки, че корабът ще експлодира всеки момент, той нарежда всички да се качат на спасителната лодка, но в суматохата не успява да се увери, че лодката е достатъчно добре вързана за кораба. Вятърът се усилва, и на практика отнася ветрохода далеч от спасителната лодка. Хората или се удавили, или умрели от жажда, глад, нямайки никакъв шанс за оцеляване с малката лодка насред океана.

През 2005 г. По идея на немския историк Ейгел Визе в Юнивърсити Колидж Лондон направили реконструкция на корабния трюм, за да тестват теорията за алкохолните изпарения. Използвайки бутан като гориво и хартиени кубчета вместо бъчви, трюмът бил запечатан, а изпаренията — запалени. Силата на експлозията била достатъчно силна да разтърси модела, който бил с размерите на сандък, и да „отвори“ с трясък неговите врати. Етанолът гори при сравнително ниска температура, като може да образува запалими изпарения още при 13°C. Необходима е съвсем слаба искра, за да се запалят изпаренията, като например от триенето на метални обекти. Още нещо интересно в подкрепа на тази теория е, че нито едно от хартиените кубчета не било повредено, нямало дори белези от изгаряне вседствие на експлозията. Това обяснява непокътнатия товар и счупените перила (ако вратата се е тръшнала достатъчно силно в тях). Вероятно експлозията е била достатъчно силна, за да накара екипажа да се спусне ужасен в спасителната лодка. Протритото, носещо се във водите зад кораба въже би могло да послужи като доказателство, че уплашеният екипаж е останал в спасителната лодка (завързана за кораба), надявайки се най-лошото да се размине.

И все пак, това е само една хипотеза…

Следва: №3 Таоското бучене