Е, как живеят негрите в Съветския съюз?
— Какви негри? — поинтересува се домакинът.
— Как какви? — удиви се принцът, поглеждайки черните лица около масата. — Вие!
— А, ние не сме негри, каза домакинът, усмихвайки се с характерната си усмивка и кимайки на останалите негри, – ние сме абхазци.

Из книгата на Фазил Искандер, Сандро от Чегема, — М.: «Московский рабочий», — 1989.

Семейство негри от Адзюбжа. Фотография от книгата на Ковалевски П. И. «Кавказ. Том I. Народите на Кавказ», СПб., 1914

Това не е виц. Абхазките (или кавказките) негри са неголяма етническа негроидна група от абхазкия народ, обитавала главно абхазкото село Адзюбжа, близо до устието на река Кодор, както и няколко други села в Абхазия (Члоу, Поквеш, Агдара, Меркула и др.).

Съветските негри

Последните документирани сведения за афроабхазците са от 60-те години на ХХ век. Става дума за  куриозното писмо на известния съветски адмирал И. С. Исаков до  Никита Хрушчов. Въодешевен от идеите на вожда „да догоним и надминем Запада“, адмиралът предложил на Хрушчов „да натрием носа“  на империалистите от САЩ, като създадем малочислено, но предано на идеите на комунизма поколение «съветски негри»… Идеята, слава богу, не  е претворена в дело, но негри в Съветския съюз наистина е имало.

Снимка от колекцията на Джордж Кенън, направена при пътешествието му в Кавказ през 1870 г.

Грузинците ги наричали шави каци («черен човек») или шави халхи («черен народ»), но те самите се смятали за абхазци. В споменатата докладна записка до Хрушчов се разказва, че наместникът на Кавказ Иларион Воронцов-Дашков, подражавайки на Петър Велики е имал в личния си конвой негри от Адзюбжа, които го съпровождали, облечени в черкезки униформи. Принц Александър Олденбургски, основателят на Гагра, държал в своя двор по няколко представители от всеки народ от Черноморското крайбрежие на Кавказ, в това число и местни негри.

Древна Абхазия… Простираща се между главния Кавказки хребет и бреговете на Черно море, тази земя е пълна с тайни, легенди и предания. Историята на кавказкото крайбрежие на Евксинския понт е плетеница от битки, нашествия, преселение на народи и изчезване на държави. Една от най-интересните етнографски и исторически загадки е тази на абхазките негри.

Откъде са дошли, кога и кои са те, все още е тайна за учените.

Кавказко село от ХІХ век

Първите съвременни свидетелства за съществуването на подобна етническа група в Кавказ са от средата и края на ХІХ век. Пътешественици, посетили селата, пишат, че всички абхазки негри са говорили само на абхазки и считали себе си за представители на абхазкия народ. Останалите абхазци ги приемали без възражения, като нещо нормално. Броят им бил оценяван от различните наблюдатели в диапазон „от няколко семейства“ до „няколко села“. Относно вероизповеданието им сред източниците няма единство – явно в Абхазия е имало и негри християни и мюсюлмани и юдеи.

Разплитането на загадката се усложнява и от богатата и древна история на Абхазия. Още в средата на І хилядолетие пр. Хр. гърците основават колонии по черноморските брегове на Абхазия, които стават своеобразен посредник в търговията на средиземноморските страни със страни от Азия, включително Китай и Индия. По-късно колониите попадат под властта на Митридат, а след това на Рим. По време на управлението на Диоклециан тук били изпращани християни на заточение. В по-късни времена Абхазия сключва съюз с Византия и води много войни с Персия. И накрая, през 1578 г. страната е покорена от Османската империя за три столетия.

Робската теория

Михаил Шервашидзе (Хамуд бей Чачба) княз на Абхазия от 1822 до 1866 г.

С този период е свързана и първата хипотеза за произхода на афроабхазците. Според повечето историци заселването на няколко села в Абхазия с негри е станало най-вероятно през ХVІІ век, когато Абхазия е била част от Османската империя. Една от версиите е, че князете от рода Шервашидзе (Чачба) закупили няколкостотин чернокожи роби за работа в цитрусовите си плантации. Ако това е така, това явно е останал единственият подобен случай за „внос“ на африканци на територията на Черноморското крайбрежие на Кавказ.

До „робската“ теория се доближава и една от народните легенди, спомената в култовата докладна записка до  Никита Хрушчов. Предание разказва, че  някога, близо до абхазките брегове, по време на буря, претърпял корабокрушение османски кораб с роби, които били карани за продажба на робския пазар. И абхазките негри всъщност са потомци на спасилите се от кораба. И тази легенда има слаби страни, като например, как този кораб е бил отнесен толкова далеч от основните морски пътища на търговията с роби по онова време.

Древните колхи

Някои историци задълбават доста по-дълбоко и по-назад във времето, търсейки корените н аафроабхазците в древна Колхида или дори Египет. Историкът Е.Лавров казва:

Карта на Птолемей на Армения, Иберия, Колхида & Албания, датираща от ІІ век. Отпечатана през 1513 г.

«Източният бряг на Черно море в древността е бил известен на гърците под названието Колхида, населен от народа на колхите. За пръв път името колхи се среща в запазени откъси от поеми от VII век пр. Хр. „…там, зад безкрайния Понт Евксински лежи блажена страна, богата на слънчева светлина, топлина, и злато, страната на колхите. Те имали своя държава (споменава се цар Еет, който пазел златното руно и дъщеря му Медея), земеделие, войска, въоръжена с копия, мечове и блестящи шлемове. Един от първите гърци, посетили лично Колхида и дали исторически сведения за колхите е самият Херодот (484—425 г. пр. Хр.). Именно на неговото свидетелство се опират изследователите, които твърдят, че афроабхазците всъщност са или остатъци от древното население на Колхида, или заселили се войници от армията на египетски фараон, достигнал до тези далечни земи. Наистина сензационна теория.

Какво, наистина, пише Херодот?

„103. Така Сесострис (египетски фараон, според някои учени Херодот го е объркал с Псаметих) прекосил континента, докато не преминал от Азия в Европа и не покорил скитите и траките … Оттам Сесострис тръгнал на юг и като достигнал река Фасис (днес река Риони в Западна Грузия, влива се в Черно море), оставил там част от своята войска. Аз не мога точно да кажа, сам цар Сесострис ли е заселил в тази страна своите воини, или някои от тях, уморени от дългото скитане, не са се заселили самоволно на река Фасис.

104.  „Всъщност колхите, по всичко изглежда, че са египтяни: аз самият разбрах това още преди да го чуя от други. След като се заинтересувах от това, аз започнах да разпитвам (за това родство) както в Колхида, така и в Египат. Впрочем, египтяните ми казаха, че според тях колхите водят своя произход от воините на Сесострис. Колхите са съхранили по-ясни спомени за египтяните, отколкото египтяните за колхите…Те са тъмнокожи, с къдрави коси. Макар че, това нищо не доказва. Има и други народи с подобен външен вид. По-основателни са следните доводи. Само три народа на земята се подлагат на обрязване: колхите, египтяните и етиопците.

105. Ще посоча още едно сходство на колхите с египтяните.Само те и египтяните  произвеждат платно по еднакъв начин. А и начинът им на живот, както и езикът, на който говорят си приличат …

Херодот, История. Книга II. Евтерпа

Привържениците на египетско-колхидската теория смятат, че Херодот едва ли е имал предвид просто загорял тен, а къдравата коса е несъмнен признак на африканския етнос, не на индоевропейския.

В подкрепа на тази теория се привеждат и стихове на епическия поет Пиндар (522-448 г. пр. Хр), който също нарича колхите черни. В сведенията за кавказкото крайбрежие на Черно море от времето на Митридат (132—63 г.), вече не се споменава за наличието на чернокожо племе на колхите.

Версия, обвеяна с романтика. И все пак, тезата за подобна приемственост между колхите и абхазките негри е спорна и все още достоверни свидетелства за съществуването на негроидно население в древна Колхида не са открити.

Афроабхазците – етиопски евреи

Селище на Бета израел, Етиопия. Фотограф: H. Стърн,“Сред фалаша в Абисиния“ , Лондон, 1862

Но теориите не спират дотук. Според други изследователи абхазките негри произхождат от фалаша, етиопските евреи (Фалаша или Бета израел са етническа група, произлизаща от Етиопия и изповядваща юдаизъм. През втората половина на 20 век над 80% от бета израел емигрират в Израел и днес там живеят около 90 000 души, като в Етиопия са останали още около 15 000. Според етиопската легенда, описана в „Кебра Нагаст“, етиопците са потомци на еврейски племена, дошли в страната, заедно с Менелик I, смятан за син на цар Соломон и Савската царица (наричана Макида в „Кебра Нагаст“). Според легендата Менелик, вече пораснал, посещава баща си в Йерусалим и донася в Етиопия Кивота на завета. Според други източници много евреи са отведени от Израел като пленници от Птолемей I (322 пр.н.е. – 285 пр.н.е.) в Египет и се заселват по границите на държавата му с Нубия. Според някои авторитети на халака, бета израел са потомци на племето на Дан, едно от Десетте изгубени племена. Те смятат, че тези хора са основали еврейско царство, просъществувало векове.)

Един от запалените изследователи на историята на Абхазия е абхазкият учен и писател Дмитрий Гулиа. В книгата си «История на Абхазия» той привежда редица доводи на теорията, че абхазците са преселници от Египет и Етиопия. Д. Гулиа се позовава на автори като Херодот, Калимах, Периегет, Марцелин, Диодор Сицилийски, Страбон, Дионисий, Евстатий за да докаже своята теза. И не само това – авторът привежда редица впечатляващи аналогии от топонимиката на Абхазия и Етиопия, наименования на божества, сходство на обичаи и поверия: Багада — Багада, Гумма — Гумма, Табакур — Дабакур и т. н.

През 1927 г. от проблема се заинтересувал и писателят Максим Горки, който посетил село Адзюбжа, където се срещнал и разговарял съсс старейшини от странния етнос на преклонна възраст и в крайна сметка се убедил в достоверността на етиопската версия за произхода на абхазките негри.

Легенди и предания

В подкрепа на теорията за древния произход на афроабхазците се включва и Нартският епос на кавказките народи, оприличаван от учени на Илиада и Одисея на Кавказ.  Една легенда, разказвана в Нартския епос, свързва нартите с «чернолики хора» от Африканския рог. Нартите са могъщи воини богатири от националния епос на много кавказки народи – осетинци, абхазци, абазини, адигейци, балкари, чеченци и ингушетци. Корените на героичния епос за нартите стигат до най-дълбока древност и съдържат ценна информация за историческата памет на народите на Кавказ). Според тази легенда нартите се върнали в Кавказ от далечен африкански поход и довели със себе си стотици негри, които останали да живеят в Абхазия. Ето откъс от епоса:

Ето върнаха с в Апсна стоте братя нарти.

А с тях – сто чернолики от далечна земя.

От тези чернолики, произхождат черноликите,

живеещи и днес в село Адзюбжа

Петър I Велики 1672 -1725 г

Според друга теория за появата на негри абхазци е виновен Петър Велики – той довел много арапи в Русия, които не успели да сеаклиматизират в северната столица на Русия Санкт Петербург и за това ги подарил на абхазки. Според историка Игор Бурцев, може би е имало няколко десетки такива «подаръци на Петър» в Абхазия .

Както обикновено става, може би истината е скрита в няколко научни хипотези и легенди, които се допълват една друга.

В наши дни афроабхазците са се смесили с местните до степен, в която трудно биха били наречени негри, а мнозина са се разселили в други части на Абхазия, Грузия и Русия.

А тайната за произхода им предстои да бъде разгадана.