Разкрита бе тайната на „пеещия” пръстен на Томас Едисон. Тайнственото колелце, както изясниха учените, е праобраз на грамофонна плоча. На него е записана детска песничка, изпята от неизвестна жена преди 123 години, като предназначението му е било да озвучи „говореща” кукла.

Загадъчният ринг

Оловният пръстен, съхраняван в музея на Едисон (Thomas Edison National Historical Park), отдавна провокира любопитството на учените. Към него е привързан етикет с полузапазен надпис «Tin Phonograph Cylinder …l Record». Но какъв запис е бил направен на пръстена, и каква е била изтритата с времето дума на етикета (от която е останала само буквата «l»), оставало загадка.

Пръстенът има диаметър около 60 милиметра, а на ширина е около 11 милиметра. Учените предполагат, че аудиозаписът на него е направен в 1888 година в лабораторията на Едисон в Ню Джърси. Ако пръстенът бе със запазена първоначална форма, би могло да се прослуша записът, но за съжаление той е деформиран. С проблема се захванали учените Карл Хабер и Ърл Корнел от Националната лаборатория Лоуренс в Бъркли (Lawrence Berkeley National Laboratory).

Разшифровката на древния запис

Както предава ScienceDaily, Хабер и Корнел използвали триизмерна оптична технология за сканиране. С помощта на светлинен лъч учените построили цифров модел на повърхността на пръстена. След това с помощта на програма за разпознаване на изображенията на каналите по пръстена те ги трансформирали в звук. И тайната била разкрита.

Оказало се, че на пръстена е записан фрагмент от популярната някога детска песничка «Twinkle, twinkle, little star» («Блещукай, блещукай, звездичке »). Песента се изпълнява от неизвестна жена. Оставало само да се установи как, и с каква цел е бил направен записът. Това било установено от историците Патрик Фистър от университета в Индиана и Рене Рондо от Калифорнийския университет. Претърсването на архивите им позволило да реконструират събитията.

Говорещите кукли

В 1888 г. Томас Едисон замислил проект на говорещи кукли, в които да има миниатюрен фонограф във вид на пръстен, на който е записана детска песничка. В дневника на Едисон са открити бележки за този проект, датиращи от септември – октомври 1888 г. В края на ноември 1888 в «New York Evening Sun» излиза и малка статия: «Dolls That Really Talk» («Кукли, които наистина говорят »). Тази статия дала ключа за възстановяване на хода на събитията. «…Едисон «включи» куклата с кафяви очи и блестящи черни къдрици. Тогава кукличката изразително изпя стихчето: «Twinkle, twinkle, little star, How I wonder what you are, Up above the world so high, Like a diamond in the sky»., пише в статията.

От същата статия става ясно, че Томас Едисон е наел две млади жени с подобни гласове, които цели дни записвали песничките върху оловни цилиндри с различни размери (с тогавашните технологии един запис не е бил достатъчен).

Станало ясно, че Едисон е искал да пусне на пазара абсолютно нова играчка – говорещи и пеещи кукли.

Патрик Фистър смята, че статията в «New York Evening Sun» е най-ранното свидетелство за запис на пеене и четене на фонограф от човек, нает срещу пари. През април 1890 г. Едисон действително пуска на пазара своята кукла, но с восъчен, а не с метален носител на аудиозаписа. За съжаление проектът се провалил – куклите бързо се чупели, а фонографите – още по-бързо (Гениалният изобретател явно е имал грешна представа за начина, по който момиченцата си играят с куклите). И така до наши дни е оцеляла само песента на оловния музеен експонат. Станало ясно и коя е изтритата дума на етикета, завършваща на «l» -разбира се, «doll» («кукла»). Едисон не е първият човек, записал човешки глас, но се оказва, че е бил пионер в идеята за масова употреба на аудиозаписите, а и на пеещите и говорещи кукли.