Учени от Университета в Уисконсин, САЩ и Университета Сейнт Андрюс, Великобритания разработиха речник на песните на белоръките гибони.

White-handed_Gibbon_Hylobates_lar_Orange_1900pxИзследователите успели да изолират 26 базови звука, които белоръките гибони използват за комуникация: ‘wa’, ‘hoo’, ‘oo’, ‘waoo’ и други. Общуването обикновено започва с «ария», състояща се от серии меки ‘hoo’, които се чуват само на недалечни разстояния, но силата им бързо нараства, особено ако гибонът види хищник. Най-често пеенето се явява реакция именно на появата на хищник, но това не е задължително: песните в дует може да представляват начин за общуване. Реакцията при поява на леопард звучи по следния начин: ‘Wooo-hoo-hoo-hoo-wa-wa’, а реакцията при поява на змия — ‘Wooo-hoo-hoo-hoo-hoo-hoo’. ‘Waa-hoo-wa-waa-wa-wa’ означава «аз съм – мъж-гибон и аз съм с нея», а женският аналог — «аз съм — жена-гибон и аз съм с него» звучи като ‘Wa-waa-waaa-hoo-waa-hoo’.

Сега учените се опитват да разберат, как горепосочените 26 звука се използват за формирането на базови «думи» и «фрази». Засега те са успели да изяснят, че сериите ‘woo’ и ‘hoo’ се използват от гибоните, които предупреждават своята група за появата на хищник. Освен това, тези звукосъчетания съдържат информация за това, какво прави този хищник – дали стои на място или се движи в някаква посока. Доминиращите самки (при белоръките гибони цари матриархат) използват по-често базови звуци, отколкото другите членове на групата, което позволява да се предположи своеобразно раздаване на инструкции. Самецът може да предупреди, че са атакувани, но командването е от страна на самката.

Като цяло, според учените, за езика на гибоните са характерни правила и статистически особености, свойствени за човешката реч. След като завършат изследването на речта на гибоните, учените планират да преминат към изучаване на езика на други животни, например на плъховете и делфините. Гибоните са едни от най «гръмогласните» животни в света: в горите на Югоизточна Азия, които са техни местообитания, крясъците им може да се чуят на километри. При някои видове гибони даже са увеличени торбичките на гърлото, които резонират и усилват звука.

Между другото, преди няколко месеца учени от университета в Ню Йорк дойдоха до извода, че човекоподобните маймуни имат собствен език на общуване, който има дори различни диалекти. Получените резултати показали, че приматите използват в речта си корени и суфикси. При това различните им комбинации позволяват на маймуните да описват природата на надвисналата опасност и степента на тази опасност.