Началото. Годината започва на 1 март

Това, което е известно със сигурност за най-древната история на римския календар (който продължаваме да използваме и ние след няколко реформи през хилядолетията) е, че годината е започвала на 1 март.

Ранен римски календар

Точни исторически сведения за това, откога съществува римският календар, не са запазени. На Ромул (около средата на VІІІ в. пр. Хр.) се приписвало разделянето на годината на 10 месеца с общо 304 дни. Първоначално месеците нямали названия и се означавали с поредния номер. А годината започвала от първия ден на този месец, в който настъпвала пролетта. Логично – тогава цялата природа се събужда за нов живот, следователно – тогава започва и новата година.

В края на VІІІ в. пр. Хр. някои месеци получили названия. Първият месец на годината бил наречен Martius в чест на бога на войната Mars. Вторият месец бил наречен Aprilis. Етимологията на тази дума не е ясна – свързва се с глагола aperio ‘откривам, отварям’ – през този месец се разлистват дърветата, – или с името на Афродита, влязло в латински с етруско посредничество. Третият месец Maius бил наречен на богинята Майя – майката на Хермес (Меркурий), или по името на Maius, италийско божество на растежа. Четвъртият месец получил името Iunius от богиня Юнона – Iuno, съпруга на Юпитер и покровителка на раждането. Следващите месеци запазили своите имена според номера си: Quin(c)tilis ‘пети’, Sextilis ‘шести’, September ‘седми’, October ‘осми’, November ‘девети’, December ‘десети’. Martius, Maius, Quin(c)tilis и October съдържали по 31 дни, а останалите месеци по 30.

Първа реформа. Появяват се януари и февруари.

Според преданието през VІІ в. (ок. 650 г.) пр. Хр. вторият легендарен римски цар Нума Помпилий реформирал римския календар – към календарната година прибавил още два месеца – единадесети и дванадесети. Първият бил наречен Ianuarius в чест на двуликия Ianus, бог на всяко начало, а вторият – Februarius, посветен на етруския бог на подземното царство Februus. Във втората половина на февруари се извършвали очистителни обреди за живите и се измолвала прошка за мъртвите на ежегодния празник Februa, orum n.

 

Разпределение на дните по месеци. Нечетното носи щастие, четното – нещастие

Отначало годината в римския календар съдържала 304 дни. За да се изравни с календарната година на гърците, трябвало да се прибавят към нея още 50 дни и тогава годината щяла да стане 354-дневна. Но тъй като според римляните нечетните числа носели щастие (а четните – нещастие), те прибавили 51 дни.

Това обаче било недостатъчно за запълване на два месеца. Затова от шестте месеца, които по-рано съдържали по 30 дни (Aprilis, Iunius, Sextilis, September, November и December), извадили по един ден. Така дните, от които били образувани новите месеци, станали 57. Те запълнили месеците януари с 29 дни и февруари с 28 дни.

По такъв начин годината съдържала вече 355 дни и била разделена на 12 месеца. Вижда се, че в този календар на месец февруари се падат само 28 дни. Този месец е двойно нещастен – той е по-къс от другите и съдържа четно число дни. Така изглеждал римският календар няколко столетия преди новата ера.

Лунен календар. Кога се плащат дълговете?

Приетата 355-дневна продължителност на годината почти съвпадала с продължителността на лунната година, съдържаща 12 лунни месеца с по 29,53 дни, тъй като 29,53.12 = 354,4 дни.

Това съвпадение не е случайно. То се обяснява с факта, че римляните използвали лунния календар и определяли началото на всеки месец по първото появяване на лунния сърп след новолуние. Определянето на началото на всеки месец било възложено на специален жрец, по-късно на Ponifex Maximus, който следял за новолунието от специално ритуално съоръжение на Капитолийския хълм (curia Calabra) и тържествено провъзгласявал началото на месеца (срв. calare ‘викам’, откъдето и Calendae (Kalendae) ‘първият ден на всеки месец’, откъдето calendarium ‘книга за дълговете – длъжниците плащали лихвата по заема на първо число на всеки месец’, която дума е дала названието на цялата система календар).

Римската календарна година е по-къса от тропичната с повече от 10 дни. Затова датите от календара с всяка изминала година все по-малко съответствали на годишните времена. За да се отстрани тази неточност, на всеки две години между 23 и 24 февруари бил включван един допълнителен месец (mensis intercalaris), т. нар. Mercedonis, който съдържал ту 22, ту 23 дни. Затова годините се редували от: 355, 377 (355+22), 355, 378 (355+23) дни. Така всеки четири години съдържали две обикновени и две удължени години. Средната продължителност на годината в такъв четиригодишен период била 366,25 дни, т.е. тя е с цяло денонощие по-голяма от истинската. За да премахнат разминаването между календарните дати и годишните времена, от време на време римляните се принуждавали да увеличават или да съкращават продължителността на допълнителните месеци.

Само жреците (pontifices) начело с върховния жрец (Pontifex Maximus) били упълномощени да вмъкват допълнителните месеци. Всъщност правели каквото си искат. Според Цицерон те използвали предоставената им власт и срещу подкупи си играели с продължителността на месеците. Случвали се и абсурдни неща – например празникът на жътвата да се празнува през зимата. По този повод Волтер (ХVІІІ в.) остроумно отбелязва: „Римските пълководци побеждавали винаги, без обаче да знаят в кой ден точно е ставало това.“

Юлий Цезар и неговата реформа. Обърканата година от 445 дни!

Хаосът в римския календар създал толкова неудобства, че реформата била повече от належаща. Тя била извършена през 46 г. пр. Хр. Неин инициатор е римският държавник и пълководец Гай Юлий Цезар. Преди да извърши реформата, Цезар се запознал с особеностите на египетския календар. След това решил да въведе именно египетския календар с поправката на Канопския декрет от III в. пр. Хр. на Птолемей III Евергет.

Като Pontifex Maximus Цезар възложил създаването на календара на група александрийски астрономи начело със Созиген.

Същността на реформата е, че за основа се приело годишното преместване на Слънцето спрямо звездите. Била възприета средна продължителност на годината от 365,25 денонощия, което е твърде близко до точната продължителност на тропичната година – 365,2422 денонощия. Началото на календарната година трябвало да се пада в един и същ ден, в един и същ момент от денонощието. Затова било решено три поредни години да са с по 365 дни, а четвъртата – с 366. По религиозни съображения допълнителният ден се добавял като втори шести ден преди мартенските календи – bissextus = втори 24 февруари. Годината с допълнителен ден се наричала annus bissextus или bissextilis (от bissextus по средногръцкото четене βίσεξτος – visextos, чрез руски е и терминът високосна година). Созиген разделил годината на 12 месеца, запазвайки старите им наименования – Ianuarius, Februarius, Martius, Aprilis, Maius, Iunius, Quintilis, Sextilis, September, October, November, December. Месец Mеrcedonis бил премахнат от календара.

Всички нечетни месеци имали по 31 дни, а четните по 30, с изключение на февруари, който имал 29, а през високосни години – 30 дни. Малко преди реформата в стремежа си да постигнат съвпадане на всички празници със съответните годишни времена римляните прибавили към календарната година освен съдържащия 23 дни мерцедонис още два допълнителни месеца, единият с 33, а другият с 34 дни. Тези месеци били вмъкнати между ноември и декември. Така годината на промяната (46 г. пр. Хр.) нараснала на 445 дни (!)и станала известна в историята като „безпорядъчната или годината на объркване“ – annus confusionis.

Защо януари става начало на годината?

До 153 г. пр. Хр. новите консули встъпвали в длъжност на 1 март, когато започвала и новата година. Но едно въстание в Испания към края на 154 г. пр. Хр. станало причина по стратегически съображения новите консули да встъпят в длъжност на 1 януари 153 г. пр. Хр., за да не става смяна на командването. И така си и останало и до днес. Римска скрупульозност.

През 44 г. пр. Хр. по предложение на Марк Антоний Сенатът решил в знак на благодарност към Юлий Цезар за календарната реформа и за военните му заслуги месец Quintilis (пети) – месецът, през който е роден Цезар – да се преименува на Iulius.

Новият – вече чисто слънчев – календар получил името юлиански. Отчитането по него започнало от 1 януари 45 г. пр. Хр. Точно в този ден било и първото новолуние след зимното слънцестоене. Това е единственият момент от юлианския календар, който има връзка с лунните фази.

Реформата на Август

След юлианската реформа жреците трябвало да следят за точността на календара. Но на няколко пъти те вместо на четвъртата отчели високосна година на третата година. Заради тази грешка календарното време се объркало отново. Несъответствието било забелязано чак през 8 г. пр. Хр. по времето на Август. Той извършил нова реформа и поправил натрупалите се грешки. По негова заповед между 8 г. пр. Хр. и 8 г. сл. Хр. не били включвани допълнителни дни във високосните години. Тогава Сенатът решил да преименува Sextilis (шести месец) на Augustus в чест на императора. Но секстилис имал само 30 дни. Сенатът сметнал, че е неудобно да постави в посветения на Август месец по-малко дни, отколкото в месеца, посветен на Юлий Цезар, и затова секстилис-август бил удължен с един ден за сметка на февруари, който станал 28 дни в обикновени години и 29 във високосни. Сега пък излизало, че три поредни месеца – юли, август и септември, са с по 31 дни, което не удовлетворявало суеверните римляни. Ето защо се решило от септември да се прехвърли един ден в октомври и едновременно с това един ноемврийски ден в декември. Така видоизменен, юлианският календар просъществувал в Европа до края на ХVІ в. (1582 г.), а в някои страни, вкл. и в България, до началото на ХХ в.

Продължителността на юлианската година като абсолютна стойност е по-голяма от тропичната година с 11 мин. и 14 сек. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на цяло денонощие.