Човешкият мозък съхранява информацията, получена от слуха по-зле, отколкото данните, „записани“ с помощта на очите или допир, установиха американски учени.

425624 Ние запомняме много неща – било то нарочно, или неволно: цифри, думи, факти, лица, миризми, звуци и различни усещания при допир. Отдавна се спори коя памет е по-добра – темата е доста популярна особено сред студенти и ученици. Някои твърдят, че имат по-добра слухова памет, други залагат на зрителната. Най-накрая и учените си зададоха въпроса, има ли разлика между различните видове памет и има ли разлика между различните видове информация.

Оказва се, че разлика действително има. Американски учени доказаха, че ние запомняме чутото значително по-лошо в сравнение с това, което видим с очите си или почувстваме при допир. Експериментът, проведен от Ейми Поремба и Джеймс Бигелоу от университета в Айова, САЩ, бил съвсем прост: на стотина студенти давали да изслушат набори от звуци, да разгледат картинки с цветни геометрични фигури и да усетят с ръка различни вибрации. Всяка серия звуци, картинки, вибрации стартирала 32 секунди след предишната. Учените измервали времето, за което човек забравя, какво е видял, чул или докоснал, като в случая със звуците се оказало, че забравянето настъпва забележимо по-бързо – буквално 4-8 секунди след прослушването.

Това може да изглежда твърде кратък промеждутък, но именно толкова време, според изследователите, се задържа в главата ни номерът на телефона, който сме чули, но не сме записали.

46727В друг опит на доброволците дали да видят, чуят и докоснат някои обикновени, познати неща, с които се сблъскваме постоянно във всекидневието: кучешки лай, спортно видео (без звук) или чаши кафе (които давали в ръцете на студентите, без те да могат да ги видят). След това проверявали, до каква степен доброволците са запомнили тези неща. Оказало се, че и един час, и една седмица след гледането-слушането-допира звуковите спомени се запазват по-лошо от визуалните и тактилните спомени.

Нашият мозък обработва различните усещания по различен начин и за зрителната информация той използва едни анализатори, за звуковата – друга и т.н. Оттук може да се направи извод, че и съхранението на информацията става по различен начин в мозъка, но как именно става това, и защо едни спомени изчезват по-бързо от други, невробиолозите все още не могат да кажат.

Все пак получените данни от изследването биха могли да послужат, например, в педагогиката. Явно е, че за да запомни ученикът по-добре информацията от новия урок, преподавателят трябва да подкрепи фактите с илюстрации и други визуални учебни пособия.

Източник: Университет в Айова.