След като изследвали осем езика от различни езикови семейства, учени дошли до извода, че въпреки различните правила за формиране на изреченията в различните езици, промяната на словореда понижава по еднакъв начин количеството предавана информация. Този резултат означава, че словоредът е универсална константа, що се отнася до информативността на езиците.

Откъс от епилиона на Катул „Тезей в лабиринта”, който е нагледен пример за латински словоред. В английски превод звучи така:Then, safe, with great glory, he turned back his foot, guiding his wandering footsteps with a slender thread, in case an unnoticed twist of the building should confuse him on his way out from the labyrinthine windings.

Словоредът в различните езици има различно значение – докато в българския например може доста свободно да се променят местата на думите, в немски или английски съществуват повече ограничения в това отношение. Тоест, словоредът има различен, но винаги съществен смислов принос в предаваното с помощта на речта съобщение.

Авторите на новото изследване решили да проверят, колко голямо е значението на словореда в различните езици – дали в един език е по-важно, а в друг носи по-малко информация. Учените работели със 7077 текста, написани на осем езика от пет езикови семейства – английски, френски, немски, фински, тагалски (Тагалог или Тагалски език е един от малайско-полинезийските езици, официален език на Филипините.Говори се от около 13 млн. души), шумерски, древноегипетски и китайски. Използвайки математически модели, авторите определили, какво количество информация се предава във всеки от тези езици за сметка на словореда. След това изследователите разбъркали думите в текстовете и отново оценили количеството информация в тях, като в този случай неин основен носител били само думите.

Сравнявайки изменението на информативността на езиците преди и след нарушаването на правилния словоред, учените заключили, че то е приблизително еднакво за всички езици. С други думи, независимо от това, доколко е важен (на пръв поглед) словоредът при направата на изречения в даден език, неговата истинска информативност е еднаква за езиците от различните семейства. Авторите смятат, че техните изводи може би са указание за това, че формирането на езика е „завързано“ за някакви фундаментални особености на човешкия мозък, и именно поради това информативността на различните компоненти на езика е универсална.

Източник: Wired.