Сънят през деня, (добре познат в Испания) може да има благотворно влияние върху здравето на сърцето и кръвоносните съдове, твърдят Риън Бриндъл и Сара Конклин от Колежа Алегейни в Пенсилвания, САЩ.

"Сиеста" на Винсент Ван Гог

Те проверили, как дневната дрямка влияе на възстановяването на сърдечно-съдовата система след стрес-тест в лабораторни условия. 85 здрави студенти в Университета в Пенсилвания били разделени на две групи: членовете на едната получавали 60-минутна пауза всеки ден, по време на която можели да поспят, а втората група нямала тази възможност. Участниците в експеримента попълвали анкети, за да могат учените да оценят качеството на съня, и изпълнявали задачи за проверка на сърдечно-съдова реактивност. Докато траел експериментът през равни промеждутъци от време на участниците било мерено кръвното налягане и честотата на пулса.

Резултатите: тези от участниците, които дремвали през деня поне по 45 минути, показвали по-ниско кръвно налягане след психологически стрес в сравнение с бодърстващите. Изяснено било и това, че дневният сън оказва укрепващо и защитно влияние на организма.

Не случайно такива личности като Алберт Айнщайн и Уинстън Чърчил са били ревностни последователи на сиестата. Именно тя обяснява как възрастният вече през Вторат асветовна война Чърчил били свеж и работоспособен в 2 часа през нощта, докато младите му подчинени клюмали около него.

Казано накратко, науката настоятелно препоръчва да се прави почивка през деня, която да се използва за малко сън, особено за тези, при които има повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, а също и за хората, които не си доспиват нощем.

Твърде продължителният работен ден, работата на смени, засилването на тревожността и навика до късно да се заседявате пред телевизора или компютъра – всичко това се отразява зле на нощния сън и оказва дългосрочно негативно влияние на здравето (например, увеличава се вероятността от развитие на хипертония и появата на сърдечно-съдови проблеми като цяло).

Според учените, освен всичко друго, средната продължителност на нощния сън при съвременния човек е почти с два часа по-малко в сравнение с положението преди 50 години.

Затова – да живее сиестата! Въпросът е как да я „внедрим” и на нашата географска ширина?

Резултатите от изследването ще бъдат публикувани в International Journal of Behavioral Medicine.

Източник: Springer.