Северните елени са способни без особена вреда за зрението си да виждат светлината в диапазона 350–320 нм. В действителност това им позволява «да видят невидимото»: животинската козина и лишеите поглъщат ултракъсите вълни – а това означава, че елените лесно могат да избегнат срещата с хищниците и да намерят храна.

Човешкото око не възприема ултравиолетовата светлина; нещо повече, ако тя попадне в ретината на окото, последната просто би изгоряла. От това излъчване ни защитава роговицата и очната леща. При това, поглъщайки УВ лъчите, те се нагряват, което предизвиква сълзи и ни кара да замижим. Дълго време се смяташе, че УВ светлината е опасна за всички видове животни, но както изглежда, северните елени са изключение от това правило.

Международен екип от зоолози, изучаващ тези животни в северна Норвегия, дошъл до извода, че елените са способни да виждат ултравиолетовото излъчване. Резултатите от работата на изследователите са изложени на страниците на изданието Journal of Experimental Biology. Най-кратката дължина на светлинната вълна, все още отнасяща се към видимия спектър е равна на 400 нанометра. Учените изяснили, че фоторецепторите на елените и фоточувствителният белтък опсин, намиращ се в техните клетки се възбуждат при дължина на вълната от 350–320 нм. Нито лещата, нито роговицата, нито стъкловидното тяло в очите на северните елени не задържат УВ светлината.

Условията на живот в северна Арктика са сурови: през по-голямата част от годината земята е покрита със сняг, Слънцето едва се издига над хоризонта. Това повишава частта на УВ светлината в арктическите райони, а и самият сняг притежава способността да отразява 90% от ултравиолетовата светлина. Когато изследователите се опитали да заснемат арктическия пейзаж с камера, чувствителна към такова излъчване, те открили редица обекти, поглъщащи УВ светлина. Такова свойство например притежавали урината и козината на животните, а също така лишеите, с които се хранели елените. Очевидно, способността да виждат в УВ диапазона би била много полезна за животните: следите от урина и козина биха съобщавали за близостта на хищници (въпреки защитната окраска на последните), а умението да намират лишеи би била много пригодна за дългия и тъмен зимен период.

Сега на учените предстои да изяснят, как елените са успели да съхранят своите фоторецептори непокътнати. Очевидно е, че УВ светлината преминава свободно до ретината на окото им, без обаче това да предизвиква необратими поражения на очната тъкан. Възможно е, някой ден това ноу-хау на северните елени да е полезно и за хората, и да се намери начин и човешката ретина да бъде защитена от опасното излъчване.

Източник: PhysOrg.