Възможно е, нашият мозък да се учи да възприема речта като частен случай на музиката — ритмичен набор от звуци с определена височина и тембър, които впоследствие придобиват неакустични, смислови характеристики.

Повечето учени се придържат към гледната точка, че човек първо се е научил да възприема речта и едва след това – музиката. Изследователи от Университета Райс в САЩ излязоха с противоположната хипотеза, която обосновават на страниците на списание Frontiers in Cognitive Auditory Neuroscience. Според тях, музиката е първична: човек отначало се учи да издава абстрактни звуци и едва след това ги облича със смисъл и превръща в реч.

В доказателство на хипотезата си, авторите на статията привеждат резултатите от изследвания, които показват как новородените се учат да разпознават звуците на речта. Различавайки фонемите, бебетата обръщат внимание на височината, ритъма и тембъра — акустичните характеристики, които приближават речта към музиката. Възрастният човек най-напред улавя смисъла – какво означава една или друга дума. А невръстното дете – повтарящите се или неповтарящите се звуци, след което ги сравнява, откривайки сходство или несходство.

В полза на такава гледна точка е и това, че децата отначало не различават езиците; разликата между родната и неродната реч се осъзнава в течение на първата година от живота. Същото може да се каже и за възприемането на музиката: за децата няма своя и чужда музикална традиция. Умението да отличават музиката на родната култура се появява по същото време, която децата започват да различават своя и чуждия език. Или още един аргумент: различаването на съгласните звуци и на тембъра на инструментите става в една и съща област на мозъчната кора и с еднаква скорост. Тоест ние различаваме сричките «ба» и «да» точно така, както звуците от тромпет и пиано.

В крайна сметка учените идват до извода, че речта трябва да се разглежда като частен случай на музиката, като фонемно-сричков концерт. При възрастните музикалните и речеви центрове придобиват автономност един от друг, но първоначално възприемането на музиката и на речта е тясно свързано и възниква  едновременно — та дори може да се говори, че музиката изпреварва речта.

Известно е, че болните с нарушения в речта (например, с дислексия) с труд възприемат и музиката. Освен това, знаем, че речевите затруднения се поддават на лечение с музикална терапия. Така че, в полза на издигнатата хипотеза за първенството на музиката пред речта има и практически