Гледайте една от най-новите (и твърде актуална) постановки на Държавен Сатиричен театър „Алеко Константинов“  – Речта на селския кмет. 

Монологът на  Малкия Мавруд, както е известен сред местните люде, е трагикомична изповед, която разкрива болезнено ясно абсурдния свят, в който живеем:  „Тук на село, философският въпрос, кое е първо, яйцето или кокошлето, вече се реши от самосебе си. Ние, българските селяни, казваме на света: яйцето се ражда от яйцето, защото вече истински кокошки няма. Стига с тия спа центрове и молове, стига с тия нови хотели, те не хранят народа, яйцата са майката на храната.

На село от всяко яйце се пръква по едно пиле. От вашите крайморски заведения се раждат само гангстери, сутеньори и проститутки, станахме нация от бармани, салонни управители и камериерки, от масажистки, сервитьорки, продавачки и таксиджии…

Само селяните ще оправят тази държава! Не който пее, а само, който работи, зло не мисли.  Затова вечерните новини трябва да започват с бъдещето на българската кокошка. Защо вие, от телевизорите, се занимавате с всичко друго, но не и с онези, които хранят държавата? Кокошката, неуважаеми господа, трябва да е не само на челно място в централните новини, но тя трябва да заеме и водещо мястото в герба ни.  Други народи може да си турят по гербовете всякакви орли и орлици, лъвове и лъвици, защото на империите това им прилага, но на нас не ни отива нито лешояд, нито сокол пиле, нито един, нито два лъва. Че и изправен на задните са крака.

Само кокошката е достойна за нашия герб! Защото сме домошарен народ, защото сме народ от домашни животни. Ние сме народ, по-скоро любопитен като кокошка, отколкото цар на народите. Няма цар, който да изтърпи 500 години робство. Защо тогава  на герба ни да стои този лъв? Кога България е била в Африка? Кога по тия географски ширини са бродили разгонени  лъвици? А? Мълчите, защото не знаете отговора. А не знаете отговора, защото отговор няма. Отговарям ви аз: от Левски ни останало само едното име на левчето, на което утре ще му викаме юро.“

Можете да гледате моноспектакъла на 9 декември, понеделник и на 20 декември, петък от 19.30 часа на камерна сцена „Методи Андонов“  в Сатирата.  На 10 декември пиесата ще се играе на камерна сцена в Драматичен театър Пловдив от 19.00 часа.

Съвместна продукция с ДКТ „Иван Димов“ – Хасково

Автор: Румен Леонидов
Режисьор: Елин Рахнев
Сценография: Татяна Димова
Музикално оформление: Георги Георгиев
Фотограф: Славян Костов
Моноспектакъл: Диян Мачев
Участват: Диян Мачев