Японски физици разкриха тайната на необичаен феномен – внезапното увеличение на яркостта на северното сияние, на което често стават свидетели обитателите на приполярните области. Причината се оказаха плазмени вихри в околоземното космическо пространство, пише в статия на учените, публикувана в Journal of Geophysical Research.
AuroraBorealisBehi_2144070i„Предишни теории се опитваха да обяснят как възникват отделни части от тези „взривове“ в активността на северното сияние – как се свързват линиите на магнитното поле, как възникват потоците електричество и други феномени. Когато, обаче, авторите им се опитаха да обединят в едно всички тези идеи, възникнаха противоречия. Оказа се, че е било достатъчно да погледнем на тези сияния по-отдалеч, за да разберем какво става в действителност“, обяснява Юсуке Ебихара от университета в Киото, Япония.
Научният екип, ръководен от Ебихара, дълго време се опитвал да намери обяснение на това, защо северното сияние, което обикновено е слабо и осветява небето над полюсите и приполярните региони спокойно, понякога рязко изригва, буквално взривявайки се, като става в пъти по-ярко и след това изчезва.
Авторите на статията се опитали да разкрият същността на този необичаен северен феномен, който астрономите наричат „разпад на полярното сияние“, използвайки компютърен модел на горните слоеве на земната атмосфера и най-близките до Земята области от космическото пространство.
Според Ебихара, полярните сияния представляват продукт на взаимодействие на магнитосферата на Земята и слънчевия вятър – поток от плазма и заредени частици, които Слънцето изпуска в космоса. Тези частици се движат по силовите линии на магнитното поле на планетата, които „излизат“ от земните полюси.
Благодарение на това разположение на силовите линии, заредените частици, които обикновено не попадат в атмосферата,именно поради тези линии, проникват свободно в нея в полярните области, сблъсквайки се с молекули азот и кислород, което и предизвиква светенето, наричано Полярно сияние.
Наблюдавайки тези процеси в компютърния модел, Ебихара и неговите колеги открили, че тези частици плазма на слънчевия вятър се държат крайно необичайно в момента, когато линиите на магнитното поле на Земята се „разкъсват“ и отново се съединяват в резултат на взаимодействието с магнитното поле на Слънцето, чийто „отпечатък“ носи в себе си слънчевия вятър.
Анализът на японските физици показал, че в този момент плазмата не просто се ускорява и нахлува в атмосферата, което е основният механизъм за зараждане на полярните сияния, но и се „усуква“ по особен начин, което я кара да произвежда електрическо поле, което на свой ред заставя молекулите в горния слой на атмосферата да светят по-ярко от обичайното. Когато плазмата изгуби своя заряд, сиянието помръква и се връща към обичайната си яркост, заключават учените.