Етиопската агенция за изучаване и съхраняване на националното наследство в сътрудничество с Френския център за етиопски изследвания,(CFEE) и Националния институт за превантивна археология (INRAP) за пръв път проведоха топографски изследвания и съставиха археологическа карта на Лалибела. От 1978 г. този религиозен комплекс е част от Световното наследство на ЮНЕСКО.

Легендите и тайните на Лалибела

Легендата разказва: когато царицата на Етиопия раждала, около главата на бебето се завъртял рояк пчели. Знамението убедило майка му, че той ще властва над народа, въпреки че тронът трябвало да бъде наследен от по-големия й син. Царицата нарекла детето Лалибела, което означавало „И пчелите признават неговото величие“. За да избегне предсказанието на пчелите, по-големия му брат го изпратил в изгнание. Пътят му го отвел в Йерусалим, където Лалибела получил видението да построи Новия Йерусалим в малкото градче Роха, преименувано по-късно на името на краля. Лалибела управлявал около 1220−1225 г. и успял да изпълни мисията с чудотворната помощ на ангелите само за 25 дни.

Градчето Лалибела е разположено на високо плато на 2500 метра над морското равнище и има около 14 хиляди жители. С нищо незабележимо, като изключим факта, че много от имената на различни места в него са библейски – дори реката, преминаваща през града е наречена Йордан. Чудото е над него. След кратък преход по виеща се по склона пътека, достигате до плато, високо в планината. Но дори и тогава не виждате нищо. Защото Новият Йерусалим е вкопан в скалите…

Един от първите европейци, който видял изумителните скални църкви бил португалският свещеник  Франсишку Алвареш (1465—1540). Неговото описание завършва с думите:

«Спирам да пиша за тези здания, защото ми се струва, че никой няма да ми повярва … Но, кълна са в Бога, под чиято власт съм, че всичко написано от мен е истина. »

Днес под названието Лалибела учените обединяват 12 монолитни скални църкви, разположени на високото етиопско плато. Лалибела се изучава отдавна от археолози, историци и архитекти, но до ден днешен много факти не се изяснени от учените. Били ли са тези църкви построени действително в XIII век? Дали първоначалното предназначение на сградите е било религиозно? Бил ли е градът столица на крал Лалибела и династията Загве (XI-XIII век)? Каква е хронологията на строителството на този комплекс?

Археология наобратно

Историкът Франсоа-Ксавие Фовел от CFEE разказва за трудностите при работата с тези паметници: «На пръв поглед ние имаме обикновен археологически паметник. Но в действителност археологическият контекст е обърнат и в това е нашият проблем, тъй като обектът е строен от върха на скалата надолу. Така в резултат на активните и последователни човешки действия с цел направата на нови църкви, са изтрити и изгладени вътрешните исторически пластове. Може да се каже, че това е противоположността на обичайния археологически паметник, при който последователно се натрупват археологически пластове ».

Техника на строителството

Техниката, която използвали древните майстори наподобява тази, използвана в Аксум и в каменния град Петра. В скалите се издълбавала траншея около бъдещото здание, което в началото представлявало монолитен  блок. След това каменоделците започвали да го обработват и да си пробиват, буквално, път навътре. Постепенно, подобно на гигантска каменна скулптура,  на бял свят се появявали колони, прозорци, барелефи. Интересното е, че между всички църкви има прокарани подземни тунели . Архитектурният стил е смесен и не може да подскаже на учените кой е строил тези  необикновени здания. В летописите са се запазили сведения, че при Лалибела са дошли петстотин строители и художници от Йерусалим, според други учени в барелефите се откриват коптски елементи, докато трети настояват, че църквите са дело на местни майстори. Според някои археолози съществуват постройки, които са били построени още през VІІ – ІХ век и може би са имали защитни функции. Други пък, най-вероятно са създадени или достроени след смъртта на крал Лалибела.  Археологът Дейвид Бъкстън твърди: «Две от тях следват с голяма точност детайлите и традициите, открити в Дебре-Дамо (планина в северна Етиопия, в която е изсечен скален манастир, носещ същото име)». Според Бъкстън работите са продължили чак до XIV век.  Дейвид Филипсън, преподавател по африканска археология в Кеймбридж, смята, че три от църквите – Меркориос, Гавраил-Рафаил и Данагел са изсечени в скалата петстотин години по-рано в качеството на укрепления, или други царски съоръжения дните на залеза на Аксумското царство.

Колоната на Христос

Една от най-забележителните постройки в комплекса е най-голямата скална църква в света – Бет Медане Алем – Храмът на Спасителя. Фасадата й е висока 11.5 м, като едната й страна е повече от тридесет метра. В тази църква се пази кръст от чисто злато с тегло 7 килограма и на възраст 800 години, който според легендата принадлежал на Лалибела.  Друга тайна е скрита в най-стария според учените храм  – Бет Мариам (църквата на Дева Мария). В средата на църквата се издига колона, която според легендата била докосната от Христос и и по нея се появили надписи за минали и бъдещи събития, за началото и края на света. Крал Лалибела наредил да обвият колоната с плат, за да не могат простосмъртните да видят написаното. Колоната и до ден днешен е скрита от погледа, а какво е написано на нея остава тайна. Монасите твърдят, че разкриването на  надписа носи смъртна опасност.

Археология на боклука

Историкът Мари-Лор Дера от CFEE отбелязва, че тайните на Лалибела може би ще бъдат открити… в строителния боклук. «Този боклук всъщност е всичко, което е било изровено и изхвърлено настрани. Планина от боклук, която се извисява недалеч от самия комплекс. И тази планина може да ни даде стратиграфията, която не се е съхранила в самия комплекс. Освен това, там може да бъде открита и керамика. Провеждайки разкопки на строителния боклук, ние ще определим пластовете земя, свързани с различни моменти от строителството на комплекса. Във всички тези пластове  ние ще намерим керамика, а и органични материали, които ще ни помогнат точно да датираме отделните пластове.Тогава може би, ще имаме и достоверна хронология на строителството на Лалибела».

И днес въздействието на храмовия комплекс е невероятно, може би защото това са и в момента действащи църкви. Спускайки се под земята ви обгръща мирис на тамян и древност, отвсякъде се чува хорово пеене, като че наистина Божият дух се носи над това място.