Дългогодишна суша, вероятно, е довела до гибелта на древната цивилизация на река Инд.

sind-101-climate_change-stackУчени доказаха, че рязко отслабване на летните мусони преди 4 100 години е засегнало сериозно Северозападна Индия. Сушата съвпада с началото на края на Индската цивилизация, процъфтявала на територията на днешните Пакистан и Индия.

Важно е да се отбележи, че откритието позволява да бъде направена връзка между упадъка на цивилизацията на р. Инд с климатичната катастрофа, повлияла на Древното царство на Египет, на културата от бронзовата ера в Гърция и Кипър, а също и на Акадската империя в Месопотамия.

Дейвид Ходъл от университета Кеймбридж  и неговите колеги събрали раковини от вида Melanoides tuberculata от дъното на древното езеро Котла Дахар в щата Харяна, Индия. «Както и днес, основен източник на вода по време на целия холоцен, вероятно, са били летните мусони, обяснява съавторът на изследването Яма Диксит от Кеймбридж. — Но ние забелязахме, че в определен момент обемът на изпаренията е превишавал количеството на валежите — явно свидетелство за суша».

В онези времена значителна част от съвременен Пакистан и голяма част от Западна Индия са били заети от най-голямата градска цивилизация в Южна Азия през бронзовата ера. Периодът на разцвет на тази култура е бил от средата на III до началото на II хилядолетие пр. Хр. Естествено, имало е многобройно земеделско население, но са съществували и градове с гигантски за времето си размери — с площ от около 80 хектара. Те са били центрове на занаятчийско производство и търговия, при това не само местна, но и с други държави. Към средата на II хилядолетие пр. Хр. всички големи градове преживели голям упадък, а някои били напълно изоставени.

Тайнственият край на Индската цивилизация винаги е предизвиквал умовете в търсене на различни хипотези: според едни, захранваните от ледниците реки са променили руслата си, според други пренаселеността е била причина за гибелта на цивилизацията, според трети война е довела до изчезването на градовете. От доста време най-много привърженици има хипотезата за промяна на климата, която е довела до верижна реакция, но до скоро тази теория нямаше солидни доказателства. Досега предположението, че промяна в климата, вероятно, е повлияла на Индската цивилизация, се опираше на данните, свидетелстващи за отслабване на мусоните в този период в Оман и Арабско море, които, обаче, са разположени на значително разстояние от долината на р. Инд и над които се формират малко по-особени климатични системи.

Новите данни говорят за отслабване на летните мусони, съвпадащи по време с деурбанизацията на долината на Инд. Преди 6,5–5,8 хиляди години Котла Дахар било дълбоко езеро. След това то започва да пресъхва, тъй като мусоните постепенно отслабват. Преди 4 100 години настъпва рязко отслабване на дъждовете и за 200 години езерото се превръща в локва. Котла Дахар е затворено езеро: то се захранва от дъждове и реки, а няма никакъв отток. Затова става възможно и настоящото изследване. Кислородът, както е известно, съществува в два вида: по-лек 16O и по-тежък 18O. Молекулите вода, съдържащи лекия изотоп, се изпаряват по-бързо. По време на суша, когато показателите на изпарението превишават тези на валежите, настава забележим ръст на частта на тежкия изотоп във водата. Учените могат да изследват промяната в климата, „разчитайки“ своеобразния летопис, образуван в раковините от двата изотопа.

Разбира се, откритието не отговаря на всички въпроси, свързани с изчезването на Индската цивилизация. След 200 години сушата свършила и се установил климатът, познат и днес по тези места, но Индската цивилизация не се възродила подобно на културите в Близкия Изток.

Източник: университет Кеймбридж.