Палеоентомолози установиха, че пчелите, появили се скоро след измирането на динозаврите, са кацали безразборно на различни цветя, за да се хранят, но що се отнася до храната, предназначена за потомството, която пренасяли до колонията, тя била избирана от строго определени растения.

Study-Ancient-bees-were-both-specialists-and-generalistsСтатията на американските и швейцарски учени, направили откритието, е публикувана в списание Current Biology.

Специалистите отдавна изследват прашеца, полепнал по древни изкопаеми насекоми, за да разберат, как са работели процесите на опрашване в миналото. Така например, в 2012 година учените откриха прашец от гинко билоба, полепнал върху насекоми от вида Thysanoptera, открити в кехлибар, датиран от периода Долна креда. А неотдавна бе открит прашец от семейство бенетитови, изчезнали голосеменни растения, полепнал по мухи, живели през периода Креда.

Авторите на статията решили да се съсредоточат върху най-известните опрашители – пчелите (семейство Apidae). Те анализирали 11 отпечатъци от изкопаеми пчели, отнасящи се към 6 вида от трибите Electrapini и живели в средата на еоцена. Вкаменелостите произхождат от прочутите немски местонахождения Еквелд и Месел, а възрастта на находките е 44-48 милиона години.

Изясило се, че по главата, гърдите и коремчето на пчелите е полепнал прашец от най-различни растения. Учените преброили 12 разновидности на прашец, спадащи към 8 семейства. Но прашецът, събран в кошничките (състоящи се от специални власинки) на задните крайници на пчелите, се оказал много по-еднороден – той се отнасял само към три вида растения, при това за всички тях бил характерен един и същ строеж на цвета.

Прашецът в кошничките бил предназначен за личинките на пчелите. На другите участъци от тялото той попадал, когато пчелите кацали на цветя, за да задоволят собствения си глад с нектар. Следователно, при събирането на храна за потомството пчелите били много по-внимателни, отколкото е обичайно. Възможно е, това да е било свързано с факта, че само цветове с определено разположение на тичинките позволяват да бъде събран техния прашец в кошничките на пчелите.

Откритието доказва, че още през еоцена са съществували насекоми, които са намирали златната среда между двете крайности – от една страна, тясна специализация при опрашване на определен вид растения, от друга – пълна безразборност при хранене от цветовете.

Източник: AG Wappler/Uni Bonn