Изследователите Глен Шеленберг и Христиан фон Шеве направиха интересно изследване на това как се е променила поп-музиката в последните 50 години. За целта ентусиастите се поровили доста в списание «Биллборд» , проучвайки песните от 1960 г. досега, както и класацията Hot 100. Шеленберг и фон Шеве се интересували основно от такива емоционални сигнали, като темпа на песните(бавен и бърз) и лада (мажор и минор).

Известно е, че мажорните песни са топли и живи, а минорните са тъмни и меланхолични.  Оказало се, през 60-те години на ХХ век 85% от хитовете са били в мажор, докато сега те са само 40%.

Популярната музика явно е престанала да бъде само ярка и щастлива, картината се е усложнила. Но това не означава, че преди петдесет години не е имало тъжни песни. Имало е, но в мажор, както и сега има топли, любовни песни в минор.

Изследователите установили още, че Америка е започнала да харесва повече бавните и по-дълги песни. През 60-те години средното количество удари в минута е било 116, а в 2000-та – около 100. Средната песен преди петдесет години е продължавала три минути, а днешните хитове са по около четири минути.

Най-интересното е, че сегашните фаворити сред песните често са емоционално нееднозначни. Например, тъжна песен може да се окаже танцувален хит:

А мажорната композиция може да бъде много бавна (90 удара в минута). Възможно е, хората наистина да са се променили. Някои неотдавнашни изследвания показаха, че тъжната музика се харесва от хора, предразположени към емпатия, отворени към новото. Други изследователи като Натан Девал от Университета Кентъки и неговите колеги благодарение на лингвистичен анализ на текстове на песни, написани от 1980 до 2007 г., дойдоха до извода, че лириката е станала по-егоцентрична и антисоциална.

Тери Петиджон пък предполага, че поп-музиката става по-дълга и бавна в годините на икономически и социални сътресения.

Хипотези всякакви.

Източник: Scientific American.