По време на ежегодните миграции от Индия в Централна Азия и обратно планинските гъски преодоляват високите по няколко километра планински върхове за по-малко от десет часа, без да спрат нито веднъж за почивка и без да губят време за аклиматизация.

На височина 5 500 метра атмосферното налягане и съдържанието на кислород във въздуха пада два пъти; при тези условия, без предварителна аклиматизация, човек не би издържал и няколко часа. Но планинската гъска (Anser indicus), както изглежда, не изпитва особени затруднения на тази височина. Както съобщават изследователи от Университета Бангор въвВеликобритания, ежегодните миграции на тези птици включват пътешествие през Хималаите, което преминава на височина близо 6 000 метра над морското равнище.

Всяка година планинските гъски летят от Индия, в която зимуват, до Централна Азия, където гнездят и отглеждат пиленцата си. Чарлз Бишоп и Люси Хоукс използвали GPS-датчици, за да наблюдават птиците в течение на целия им полет: те хващали гъски в Индия и Монголия, «съоръжавали» ги с апаратура и ги пускали на свобода.

Планинските гъски и преди бяха смятани за птици, които летят много високо, но все пак изненадите за учените в резултат на наблюденията не бяха малко: оказало се, че пернатите преодоляват простиращите се на хиляди километри планински хребети само с един полет. При това полетът е без „междинно кацане”, на височина 6 000 метра и им отнема едва около осем часа.

Готвейки се за пътешествието, гъските се стараят да минимизират риска. Те не чакат възходящите потоци на вятъра, които биха им помогнали. Напротив, всичко започва в ранното утро, в още студения, нощен въздух, който се спуска от планините. Според орнитолозите, първо, утринният полет им позволява да избягнат жегата (а индийският пек не трябва да се изхвърля от сметките), второ, гъските летят в най-спокойното време, когато вероятността за бурни ветрове е по-ниска. И накрая, студеният тежък въздух служи за добра опора на крилата, и им позволява да избегнат излишните загуби на енергия, което е от голяма полза в разредения въздух.

Подобни изследвания на миграциите на черната гъска (Branta bernicla), близка родственица на планинската гъска, показаха, че при прелета им от Ирландия в Канада, птиците преминават гренландските планини в буквален смисъл пеша – те нямат сили да ги преодолеят по въздуха. Това прави летателните способности на Anser indicus още по интригуващи: освен всичко друго, смята се, че птиците не се издигат на височина, която не отговаря на техните нужди, макар и да притежават тази възможност. На 6 км над земята въздухът е до такава степен разреден, че и хеликоптер не може да се издигне (с изключение на руския Ми-38 ОП-2, достигнал височина от 8 8000 м).

Планинската гъска обаче е била наблюдавана на височина 10 175 метра! Единствено лешоядите надминават този рекорд. Известен е случай на сблъсък на африкански лешояд със самолет на височина 12 150 м.

Истинска загадка е как гъските оцеляват на тази височина. Учените са установили, че планинската гъска има малко по-голяма площ на крилото за сметка на теглото си в сравнение с другите гъски, което се смята, че подпомага полета й на голяма надморска височина. Изследванията показват, че те дишат по-ефективно в разредения въздух и са в състояние да намалят загубата на топлина. Според някои учени хемоглобинът в кръвта им има по-голям афинитет към кислорода от този на другите гъски.

Едно нещо е ясно: планинските гъски са способни за по-малко от ден да покорят няколко сериозни върха, без да губят време за аклиматизация, тренировки и почивка; как точно го правят – е тема на следващи изследвания.

Източник: Университета Бангор.