Най-малките бозайници на нашата планета изглеждат трогателно беззащитни, но колкото и странно да звучи размерът им често работи в тяхна полза. Това се отнася до всички аспекти на живота: и когато успяват да изпълзят по най-тънките клонки, ловувайки насекоми и когато се крият от хищници, използвайки за целта най-миниатюрните убежища.Става дума за млекопитаещи, не по-големи от стършел! И все пак, кои са най-малките бозайници на Земята? Популярният американски сайт Life’s Little Mysteries разказва за петте най-миниатюрни представители от клас бозайници.

Кускус-джудже

Кускус-джудже (научното му название – Burramyidae).  Това е най-дребният представител на летящите опосуми. Той тежи между 15 – 45 грама и е дълъг 16 cm заедно с опашката.Храни се с цветове, нектар, насекоми и е активен нощем. Въпреки че това забавно създание повече прилича на чинчила, отколкото на кенгуру, то е представител на семейството на торбестите бозайници, а следователно е родственик на кенгуруто, коалата и небезизвестния тасманийски дявол.

Кускус джуджето изпозва опашката си, за да виси на клонките на дърветата. Среща се в голяма част от Австралия, Папуа Нова Гвинея и Индонезия. През зимата се свива на кълбо, закрива очите си с уши и изпада във вцепенение, или по-просто казано, потъва в зимен сън. По този начин той регулира метаболизма на малкото си тяло и телесната температура и се спасява от зимните студове.

Американска къртица земеровка

Американската къртица земеровка (Neurotrichus gibbsii) при своите 10 грама тегло (колкото две монети от по 5 цента!) достига на дължина 6 сантиметра, а опашката й – 2,5 см. Този бозайник обитава влажните гори в северозападните части на САЩ и Югоизточна Британска Колумбия, Канада.

Подобно на другите къртици, американската земеровка има дълъг хобот и остри като бръснач нокти, които позволяват на да изкопава дупки с малките си лапи в търсене на храна. За разлика от своите родственици – големите къртици, които прекарват по-голямата част от своя живот под земята, копаейки безконечни тунели, американската земеровка обикновено се намира на повърхността на земята и дори често се катери по високи храсти в търсене на храна – най-вече – дребни насекоми.

Трипръст джербоа

Трипръстият джербоа ( Salpingotulus michaelis) – е невъобразимо същество, което просто поразява с умилителния си вид и неизтощимата си енергия. В последните години джербоа стана звезда в различни интернет клипчета. Това е най-малкият гризач на планетата, който тежи само 3 грама. Средната дължина на джербоа е около 5 сантиметра. Опашката на това създание превишава в пъти дължината на тялото му и може да достигне 25 сантиметра!

Родина на трипръстия джербоа е Афганистан и Пакистан, но из цяла Средна Азия и Китай могат да се срещнат 25 разновидности на това дребно животинче. Любопитен факт: един от родствениците на трипръстия джербоа – дългоухият джербоа (Allactaga euphratica) е до такава степен популярен и обичан в Афганистан, че правителството на тази страна издаде през 1989 г. пощенска марка, посветена на този гризач.

Етруската земеровка (Suncus etruscus) е вид дребен бозайник от семейство Земеровкови (Soricidae). С маса от едва 2 g тя с основание претендира за приза най-дребен бозайник на планетата. Етруската земеровка се среща в полупустинни местности в Северна Африка, Южна Европа, Близкия Изток, Южна и Югоизточна Азия, Мадагаскар. В България видът е установен за пръв път през 1985 година, като е разпространен главно около езерата и крайбрежните райони в Бургаско. Смята се за рядък за страната и е защитен.[1]

Дължината на тялото и главата на етруската земеровка е между 3,6 и 5,2 см, дължината на опашката – между 2,1 и 3 см, теглото й – между 1,25 и 2,34 g. Активна е през цялото денонощие, главно през нощта. Изгражда си подземно убежище, съставено от множество преплетени тунели. Храни се главно с насекоми, като притежава „зверски” апетит – на ден обикновено изяжда два пъти повече храна от масата на собственото си тяло. Това удивително същество има честота на сърдечните съкращения от почти 25 удара в секунда или 1500 в минута!

Свиненос прилеп на Кити

Палмата на първенството за най-малък бозайник се оспорва и от един миниатюрен прилеп – свиненосият прилеп на Кити – Craseonycteris thonglongyai, който тежи максимум 2 грама, а размерите му са между 2,5 до 3,5 сантиметра! Прилепът е открит през 1974 г. от тайландския зоолог Кити Тхонглонгя, който му дал това име заради малкия розов хобот, който действително наподобява свинска зурла.

Свиноносите прилепи живеят, както се полага, в пещери. При това предпочитат варовикови хълмове, каквито се намират в гъстите гори в западен Тайланд и на югоизток в Мианмар. Съществуването на свиноносия прилеп е под заплаха в момента, поради изсичането на горите и нашествието на туристи и е поставен в Международната червена книга на застрашените видове.