Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Църковният празник е наричан от народа Петровден.

Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава „камък“, му дал самият Исус Христос.

Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от него до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Исус Христос до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя, Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.
След Възнесението на Исус и слизането на Светия Дух Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни. Накрая отишъл в Рим по време на гоненията срещу християните на император Нерон . В 67 г. намерил мъченическата си смърт. Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община.
Свети апостол Павел, с кръщелното име Савел бил фарисей и участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан. Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. На път за Дамаск Савел бил ослепен от необикновена светлина и чул Божия глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш? … Аз съм Иисус, когото ти гониш“. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен „апостол на езичниците“.
Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.

В народния календар Петровден се предшества от Петровите Заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи – обикновено през първата половина на деня. В представите на българския народ двамата апостоли се възприемат като братя, от които Петър е по-младият. Някъде се смятат и за близнаци. В иконографията Свети Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки – петровки. На някои места те се раздават като помен за починали деца.

Имен ден празнуват Петър /от гръцки „камък“/, Павел, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.