Археолози откриха фрагмент от текст от XIV век пр. Хр. по време на разкопки, провеждани от екип учени начело с доктор Еилат Мазар от Еврейския университет в Йерусалим. Парченцето е от глинена табличка с размери едва 2х2,8 см и е най-старият писмен документ, намиран някога на територията на Йерусалим. Предполага се, че таблицата е част от царски архив.Находката свидетелства косвено за значението на Йерусалим още през бронзовата епоха, дълго преди библейският цар Давид да направи града своя столица.

Откритието бе направено при разкопки до южната стена на Стария град в земен пласт, който се датира от времето на цар Соломон, но самата табличка се оказала значително по-древна.

Надписът на плочката е на клинопис на акадски език. Фрагментът, намерен от археолозите е толкова малък, че е невъзможно да се възстанови свързан текст. Това, което е ясно е, че авторът, написал текста е притежавал висока квалификация. Именно това обстоятелство кара учените да предположат, че таблицата е от царски архив. Професор Уейн Хоровиц е успял да разчете няколко отделни думи: «ти», «ти си бил», «по-късно», «прави», и «тях».

Освен това учените са установили, че фрагментът, намерен в Йерусалим прилича на таблиците, открити през XIX век в Египет в архивите на фараона Аменхотеп IV (Ехнатон), живял през XIV век пр. Хр. В неговия архив бяха намерени 380 таблици, някои от които са били изпратени от Ханаан и Сирия в Египет. Шест от тези таблици са подписани от името на Абди-Хеба, владетел на Йерусалим. Не е изключено, фрагментът, намерен в Йерусалим също да е бил написан по заповед на Абди-Хеба и да е бил предназначен за изпращане в

Д-р Еилат Мазар (вляво) и проф. Хоровиц показват открития фрагмент.

Египет.

През октомври 2008 г. в Йерусалим бе намерен най-древният известен на учените надпис на семитски език. Глинената плочка с надпис, датиран около X век пр. Хр., бе открита на юг от Йерусалим. Петте реда потвърждават факта на съществуването на могъща еврейска държава, по времето, когато според Библията, над Израел е царувал Давид. Особен интерес предизвика мястото, на което бе открит надписът – Хирбет-Кеяфа, където според историци може би е станала знаменитата битка между Давид и Голиат.