Безкрайни пясъци и палещо слънце на небосклона – условия (почти) невъзможни за живот на пръв поглед. Но мравките са се приспособили към тази крайно негостоприемна среда в най-голямата пустиня в света и си живеят доста добре. Учените успяха да разберат, как насекомите успяват да го постигнат.

Saharan_Silver_Ants_Erg_Chebbi_2011Обитаващите Сахара сребристи мравки (Cataglyphis bombycina) се спасяват от непоносимата горещина благодарение на малки власинки по тялото, които отразяват слънчевите лъчи и изпускат топлината. Тази особеност на насекомите била забелязана от Нанфан Юй от Колумбийския университет — вниманието му било привлечено от външния вид на насекомите, подобни, по думите на учения, на „капки ръжда в пустинята”. Отдавна е известно, че сахарските мравки издържат без проблеми на много силни горещини. В пустинята те се хранят с останки от други насекоми и членестоноги, които не са имали късмета да оцелеят. Освен това, мравките правят съвсем кратки „набези” за храна – не повече от 10 минути на ден. За да не бъдат уловени от хищни гущери, насекомите са принудени да търсят препитание по пладне, най-горещото време от деня, когато гущерите се крият от палещото слънце.

Интересно е, че мравките загиват, когато температурата на тяхното тяло се повиши над 53,6 °C, а температурата на пясъка по обяд може да достигне 70 °C. Мравките имат редица приспособления, позволяващи им да оцелеят в тези сложни условия: дълги крайници и специални протеини, защитаващи ги от топлинен удар. Придвижвайки се по пясъка, насекомите от време на време се изкатерват на някой камък, за да си починат и да охладят крайниците си. Екипът на Юй, след като открил уникалните триъгълни сребристи власинки, плътно покриващи тялото на мравките, решил да провери, дали те нямат и защитна функция от топлината. С тази цел учените отстранили власинките от части на опитни насекоми. След това ги поставили, заедно с невредими техни роднини, под ксенонова лампа и студена пластинка, моделирайки слънце и небе.

Учените изяснили, че сребристите власинки действително помагат на мравките да оживеят. Благодарение на структурата си власинките отразяват едновременно видимите слънчеви лъчи и инфрачервеното излъчване в средновълновата област, а поради плътността – излъчват топлина, охлаждайки насекомите. Установено било, че мравките с власинки задържали температурата на тялото си с 5–10 градуса по-ниска в сравнение с лишените от тяхната защита. Освен това насекомите имат сребристи власинки само по гърба и отстрани по тялото. Учените обясняват този факт с това, че власинки по коремчето биха вредили на насокомото, поглъщайки топлината, излъчвана от пясъка.

Учените се надяват да разработят изкуствен аналог на тези власинки, за да създадат на същия принцип самоохлаждащи се повърхности.

Неотдавна пък международен екип от математици, след като анализира придвижването на аржентинските мравки, дойде до извода, че в основата му лежи математически модел. Когато насекомите се отправят в търсене на храна, те колективно избират маршрути в съответствие със статистическо разпределение на вероятностите.

Източник: New Scientist