На 24 февруари 1607 г. е било премиерното представление на «Орфей», една от първите опери в историята. В музикалния театър от началото на XVII век традиционната интермедия — музикални номера между актовете на главната пиеса — постепенно се развила в пълна музикална драма, получила впоследствие името «опера». «Орфей» на Монтеверди ознаменувал края на периода на експериментите и става първото пълноценно произведение на новия жанр.

Cesare_Gennari_Orfeo

«Орфей с цигулка», XVII в. (Чезаре Дженари , частна колекция)

«Орфей» (итал. Orfeo, понякога L’Orfeo, favola in musica) е опера от Клаудио Монтеверди, създадена в 1607 г. по либретото на Алесандро Стриджо — младши. Заедно с «Орфей и Евридика» на Кристоф Вилибалд Ритер фон Глук се смята за едно от най-значимите музикални произведения по темата, почерпена от мита за Орфей; тя е сред малкото ранни опери, които все още редовно се поставят в много театри по света. Премиерата на операта се състояла на 24 февруари 1607 г. в Мантуа, Италия. Операта била написана за традиционния ежегоден карнавал в мантуанския двор.

В музикалния театър от началото на XVII век традиционната интермедия — музикални номера между актовете на главната пиеса — постепенно се развили в пълна музикална драма, получила впоследствие името «опера». Датата на премиерата на «Орфей», 24 февруари 1607 година, е засвидетелствана от две писма от 23 февруари. В първото Франческо Гонзаг съобщава на своя брат, че «музикалната игра» ще бъде представена на следващия ден; от по-ранната кореспонденция става  ясно, че тези сведения се отнасят именно до «Орфей».

Второто писмо, от чиновника в двора на Гонзаг, Карло Маньо, съдържа повече подробности: «Утре вечер Негова светлост господин принцът се разпореди да се състои [представление] в покоите на Нейна светлост госпожа…». «Нейна светлост» е сестрата на херцог Винченцо, Маргарита Гонзаг д’Есте, която, след като овдовяла, живеела в двореца.

1024px-Mantua2_BMK

Херцогският дворец в Мантуа, където в 1607 година се е състояла премиерата на «Орфей»

Помещението, където представили премиерата, не може да бъде идентифицирано с увереност; според някои предположения, възможно е, това да е била Галерия деи Фиуми, където могат да се съберат актьорите, оркестър и малко зрители. Според свидетелството на Маньо, помещението е било тясно, като за това, че сцената е била малка, споменава и самият Монтеверди в Посвещението към изданието на партитурата.

Други подробности за премиерата не са известни. От писмото на Франческо Гонзаг от 1 месец март става известно единствено, че пиесата «е донесла голямо удовлетворение на всички присъстващи и особено се понравила на херцога». Придворният поет и теолог Керубино Ферари пише следния отзив за «Орфей»: «И двамата: и поет, и музикант — са изобразили склонността на сърцето толкова умело, че е невъзможно да се постигне по-голям успех … Музиката, съблюдавайки нужната уместност, служи на поезията толкова добре, че не може да се чуе нищо по-красиво никъде»