Орангутаните се оказаха единствените примати, освен човека, които са способни да модифицират издаваните от тях звуци с помощта на други части от тялото. Става въпрос за ръцете, които умните животни поставят върху устата и носа си, в резултат на което крясъците им стават по-ниски и по-силни. Именно с това си поведение орангутаните въвеждат в заблуждение хищниците и в крайна сметка ги прогонват.

orangutan_with_babyТрябва да се отбележи, че зоолозите отдавна са забелязали специфичните крясъци на тези примати, обитаващи островите Суматра и Борнео. Досега се смяташе, че тези звуци просто предупреждават хищниците, че маймуната ги е видяла.

Един от изследователите на тези примати, Адриано Ламейра от университета Даръм, забелязал нещо странно в поведението на орангутаните.Особеното било, че животните оформяли с ръце нещо като чашка около устата, след което издавали така наречения «целувчен писък» (при него въздухът се изкарва рязко през стиснатите устни).

Естествено, учените били заинтригувани да разберат целта на това действие. Барт де Бур – експерт по еволюция на езика, решил да проучи детайлно това явление. С помощта на компютърна програма специалистът анализирал аудиозаписи на крясъците. Резултатите от анализа показали, че поставените върху устата и носа ръце действително усилват нискочестотния компонент на гласа. Поради това усилване на хищниците им се струва, че звуците са издавани от много едри животни. Освен това крясъкът постоянно се усилва, което го прави още по-заплашителен.

Де Бур обръща внимание и на това, че маймуните се обучават да модифицират звука с помощта на ръцете си още от ранна възраст. Отчитайки този факт, ученият твърди, че тази способност не е вродена. Нещо повече, Барт де Бур смята, че подобни манипулации може да представляват първи стъпки към възникване на език при орангутаните .

Източник: Journal of Experimental Biology