Броят на калмарите, октоподите и другите главоноги нараства с постоянна скорост през последните 60 години. Учените свързват този процес с човешката дейност, но все още не могат да дадат точен отговор за причините за ръста на популацията им.

de71292c5df818b418fe09cbca9c49c2  Биолозите анализирали честотата, с която главоногите от 35 вида попадат в рибарските мрежи в различни части от света от 1953 до 2013 г. Изследователите открили, че популацията им расте от няколко десетилетия.

«Главоногите често са наричани «плевелите на морето», тъй като имат уникален набор биологични признаци, в това число бързо израстване и кратък живот», отбелязва Зои Дабълдей от Университета в Аделаида, чието изследване е публикувано в списание Current Biology.

Тези особености позволяват на октоподите да се адаптират към променящите се условия на околната среда по-бързо от другите морски обитатели. Еколозите ежегодно отбелязват промяната на климата, замърсяването на водните ресурси и изтощаването на рибните запаси. Всичко това влияе на състоянието на Световния океан. Неотдавна учените обърнаха внимание на обезцветяването и разрушаването на кораловите рифове.

Впрочем, биолозите отбелязват, че от наблюденията на популациите на главоногите са известни не само бързо нарастване на броя им, но и рязък спад на числеността им. Известни са такива случаи, като например намаляването на броя на гигантските австралийски сепии, чиято популация в момента също започва да се възстановява.

Изследователите смятат, че нарастването на популацията на  октоподите и калмарите може да е свързана с изтощаването на рибните запаси и намаляването на броя на хищните риби. Не е изключено, обаче, в скоро време популацията на октоподите да тръгне в низходяща тенденция по естествени причини: дефицит на храна и увеличаване на риболова. Все пак, учените отбелязват, че такива резки глобални промени на популациите са тревожен признак за цялостната екологична картина на Земята.

Ако не знаете:

maxresdefaultОктоподите имат сравнително кратка продължителност на живота, като някои видове живеят по-малко от шест месеца. По-големите видове, като гигантският тихоокеански октопод, могат да живеят до пет години.

Основната причина за смъртта им е … любовта: мъжките екземпляри преживяват само няколко месеца след чифтосването, а женските умират скоро след като техните яйца се излюпят. Те пренебрегват яденето в едномесечен срок, прекаран в грижи за техните неизлюпени яйца и в крайна сметка умират от глад.

Октоподите имат три сърца като две от тях наподобяват хриле и изпомпват кръв, а третото е системното сърце, което изтласква кръвта през тялото. Кръвта на октопода съдържа мед, богата е на протеин хемоцианин за транспортиране на кислород.

Защита

Основната стратегия за оцеляване на октопода е да се скрие. Прави го чрез камуфлаж и мимикрия. Най-често срещаната вторична защита е бързото бягство. Други защитни сили включват отвличане на вниманието чрез използването на торбички с мастило или изчезващи крайници.

octopus-inky-fluid.jpg.adapt.945.1Повечето октоподи могат да изхвърлят голямо количество черно мастило в облак, за да им помогне да избягат от хищниците. Основата на оцветителния агент на мастилото е меланин, който е същият химикал, който дава на хората цвета на косата и кожата. Този облак мастило цели, да се намали ефективността на обонятелните органи, на хищниците, които използват миризма за лов, като акулите. Мастилените облаци от някои видове може да служат като заблуда, че октоподът ще атакува.

Прикритието на октопода е подпомогнато от някои специализирани кожни клетки, които могат да променят цвета видимо, непрозрачността и отразителността на епидермиса. Когато са под под атака, някои октоподи могат да „откъсват“ пипалата си, по подобен начин на начина при който някой гущери късат опашките си. Рамото за пълзене служи за отвличане на вниманието на кандидат-хищниците. Такива откъснати пипала остават чувствителни към дразнители и да се движат далеч от неприятни усещания. Има и силно отровни октоподи, за които вече писахме в Знания ТВ.

Няколко вида, като имитират октопод, имат четвърти защитен механизъм. Те могат да обединят своите изключително гъвкави тела с тяхната способност да променят цвета си, за да имитират точно други, по-опасни животни, като морски змии и змиорки.

Размери

Най-големият представител на семейство Октоподи е Гигантският тихоокеански октопод. Възрастните обикновено тежат около 15кг. , а пипалата – около 4,2 метра. Най-големият екземпляр от този вид е с жива маса от 71 килограма.

Любопитно видео:

Учени заснеха подводни кадри на полупрозрачен, подобен на призрак октопод, който „почти сигурно е нов вид“. Октоподът е заснет на дъното на Тихия океан – на дълбочина над 4200 метра, на около 3 км от Хаваите, а видеокадрите бяха разпространени от американската национална служба по океаните и въздуха (NOOA) на 27 февруари.

Скоро след разпространяването на новината млечнобялото, полупрозрачно същество бе наречено от потребителите в „Туитър“ Каспър заради приликата му с героя от едноименната анимация.

Друго видео, заснето в индонезийски води, показва как находчив октопод използва черупка от кокосов орех, за да се търкаля по океанското дъно.

Клипът, сниман край бреговете на село Нгинаману, Индонезия, документира как главоногото се е наместило в разполовена черупка, приспособявайки я за търкаляне по дъното.

Необичайното транспортно средство осигурява допълнителна скорост на октопода, както и защита срещу потенциални препятствия по „трасето“.

Източник: The Washington Post