Учени от Института Макс Планк в Германия намериха ключ за разрешаване на загадката за изчезването на неандерталците. Според тях, това е станало чрез смесване със съвременните хора, които и до днес носят в себе си гени на измрелите неандерталци.

Немските изследователи успели да извлекат от костните останки на неандерталци генетичен материал и направили сравнително изследване. Оказало се, че съвременните хора носят в себе си от 1 до 4 процента гени от измрелите си „братовчеди“. Учените смятат, че първите контакти между неандерталците и хората от съвременен тип са били преди около 35-45 хиляди години в Близкия изток.

По това време огромни пространства от Атлантическия океан до Ефрат били населявани от едва 10-20 хиляди неандерталци. Вълната пришълци от Африка, които били преки предци на съвременния човек – кроманьонците, частично ги изтласкала и частично ги асимилирала. Екипът учени под ръководството на Сванте Паабе от Института Макс Планк сравнили генетичния материал на неандерталците с гените на хората, живеещи днес в ЮАР, Кения, Китай, Франция и Папуа-Нова Гвинея.

Оказало се, че при французите частта „неандерталски“ гени достига до 4 процента. Най-малко такива гени имат днешните обитатели на Африка – само 1 процент. Според Паабе, това свидетелства за смесването на кроманьонци и неандерталци.

Неандерталецът (Homo neanderthalensis) е населявал Европа и западна Азия в епохата на средния палеолит (130 000 – 14 000 г. преди новата ера). Вероятно неандерталецът и  Homo sapiens ( съвременният човек) са имали общ предшественик, но неандерталецът не се вписва в еволюционната теория като пряк предшественик на съвременния човек.

И досега много антрополози поддържаха тезата, че хората, дошли за пръв път в Европа преди около 45 000 години, и неандерталците са се смесвали, което е помогнало на пришълците да оцелеят в ледниковия период, приключил преди 35 000 години, и да се справят с местните болести. Човешкият геном съдържа някои архаични черти, навеждащи на мисълта за подобни смесвания – или с неандерталци, или с други прачовеци. Всъщност смесването на двата вида би било своеобразно завръщане към корените, тъй като предшествениците им са се разделили преди около 500 000 години. Обитаващият земите северно от Средиземно море Homo heidelbergensis еволюирал в неандерталец, а останалият в Африка негов събрат постепенно се развил до Homo sapiens.

Ето някои от по-съществените им черти: широк и издаден нос, издължена черепна кутия, ниско чело, скосени скули, силно изразени надочни костни дъги, мощни челюсти и отсъствие на брадичка. Разлики с анатомията на модерния човек могат да бъдат проследени и в структурата на скелета: къси крайници, едри и яки стави, дебели костни стени, широка длан с къси пръсти и мощни нокти Средният ръст е бил нисък – до 168 см., а конструкцията на тялото предполага плътна мускулатура.

В апогея на своя разцвет групи неандерталци обитавали обширен регион, обхващащ Европа, Югозападна Азия и Източното Средиземноморие. В континентална Европа предпочитани места за заселване били закътаните долини на северна Испания, югозападна Франция и навсякъде в европейския юг, където пещерите предлагали подслон за зимуване. Техният брой може би никога не надхвърлил 100 000 индивида.  Можем да си представим природата на неандерталеца. Преди началото на ледниковите периоди континентът бил покрит от тайга, в която преобладавали сребърната ела, елхата, борът и брезата.

С настъплението на студа през средния плейстоцен се разпространили тундрата и степта. Единствено бреговете на Средиземно море запазили борови гори с широколистни примеси. Ниските температури повлияли и на животинските видове. Хипопотамите и слоновете с прави бивни, които живеели чак в Англия изчезнали, а на тяхно място дошли мамутът и косматият носорог, пещерният лъв и пещарната мечка. Стада от диви коне и бикове кръстосвали обширните степи.

Неандерталците живеели като ловци и събирачи на диви плодове. Химическият анализ на телесните останки (измерване нивото на стабилни изотопи въглерод и азот в костния колаген) насочва към извода, че неандерталците са били хипермесоядни.  Оттук следва, че те са били принудени да изминават ежедневно големи разстояния в търсене на храна. Очевидно ненадерталците преследвали едър, опасен дивеч като бизон, мамут, лос и северен елен, където отсъствала конкуренцията с други хищници. Ловували с дървени копия, дълги 2-3 метра, което подсказва умела тактика на дебнене и преследване, както и непосредствен контакт с жертвата. Зарастнали фрактури на главата и крайниците били нещо обичайно. Травмите удивително напомнят тези на съвременните състезатели по родео. Освен за наситено със схватки ежедневие, те са доказателство, че грижата за болния не е била нещо необичайно за онези сурови времена.