Ново изследване на ранносредновековни ръкописи, написани на английски език, показва, че норманите, завоювали Англия в 1066 г., не са били причината за упадъка на английския език.

Илюстрована фармакопея на староанглийски, Лондон, Британската библиотека. Този ръкопис, написан в началото на ХІ век е съчетание на Herbarius Apuleii с така наречената Medicina dе quadrupedibus, е невероятен пример за обща фармакопея от Средновековието, която е била използвана във великите медицински училища в Салермо и Монпелие. От няколкото преведени на английски език ръкописи, само това е илюстрирано копие.Описанията на староанглийски са придружени от не по-малко от 184 илюстрации на растения и четиридесет и седем на животни и змии.

В рамките на проекта «Създаването и употребата на английските ръкописи – 1060−1220 г.» (The Production and Use of English Manuscripts 1060−1220), който се финансира от Изследователски съвет по изкуства и хуманитарни науки, учени съставиха каталог и събраха информация за всички достигнали до наши дни книги, написани в периода 1060 -1220 г. на английски език. Скоро, този каталог, допълнен с описания на всяко произведение и манускрипт, ще се появи и в Мрежата.

Английският език е процъфтявал при норманите

Подобно „отваряне“ на базата с архивни документи ще позволи на учени от различни страни да направят удивителни открития, без разноски за път, нощувка и храна (понякога изучаването на един документ отнема месеци). Но, разбира се, правото на първо изследване ще получат самите съставители на базата данни. В конкретния случай, изучаването на каталозите на ранносредновековните ръкописи показало, че жителите на Британия са продължили да пишат, четат и проповядват на английски език по време на управлението на норманите, точно така, както са го правели и по време на англосаксонските крале в предшестващите векове.

Тези изводи противоречат на дълго съществувалата теория, според която след норманското завоевание английският език «минал в нелегалност ». «В периода между 1060 и 1220 г. били написани стотици текстове на английски език. Този език продължил да съществува по цялата територия на Англия, на него били съставяни закони, проповеди, жития на светци, медицински рецепти и молитви», разказва доктор Ориета Да Ролд, която чете курс лекции по средновековна литература в Университета в Лестър и е един от ръководителите на изследователския проект.

«Хората са работели в големи библиотеки, в манастири и катедрали, чели са английски книги и са писали отстрани бележки на английски, френски и латински. Някои ръкописи, вероятно са принадлежали на богати хора, други манускрипти са били собственост на църквата и били разпространявани сред простолюдието с помощта на проповеди, донасяйки им духовна и здравна помощ, изобщо – ръководели са живота им. Например, простият човечец от Устършир се молел в енорийската си църква на английски език, а наставленията, които получавал, продължавали да му се дават на родния му език, а не на езика на завоевателите », обяснява професор Илейн Трихарн, специалист по староанглийски език в Университета във Флорида и втори ръководител на проекта.

Симбиоза на езици

Мъжете и жените, които умеели да пишат, вероятно знаели еднакво добре английски, латински и англо-нормански език. Монасите и монахините в цяла Англия били длъжни да умеят да четат на различни езици. На тях им се налагало да използват и традиционните английски текстове при размишляването и разясняването на новите теологични идеи.

Мултилингвизъм означава, че историците не бива да мислят за жителите на Средновековна Англия като за отделени на една страна англосакси и на друга –  англонормани. В Англия от края на XII век – началото на XIII век цялото това множество от езици не се противопоставяло помежду си. Латинският и френският език бързо получили високия статус на държавно и църковно ниво, но и английският продължавал да се употребява заедно с тях.

Изследователите също така са се заели с изучаването на регионалните различия на английските ръкописи, а също така ще се опитат да изяснят пътищата, по които книгите са се разпространявали из страната. «Като цяло, ние наблюдаваме непрекъснат и променлив процес, смесване на старото и новото, преплитане на английския, латинския и френския, на англосаксонския и англонорманския езици »,заключава Да Ролд.