Свитъците от Мъртво море, вероятно са били написани (поне част от тях) от есеите.

Пещерите в Кумран

За това, според изследователите, говорят почти двеста парченца тъкан, открити в пещерите на Кумран — редом с мястото, където били съхранявани и религиозните текстове.

Всички тъкани са от лен, а не от вълна, която била основната суровина за производство на платове в древен Израел. Освен това, по тях няма следи от последстваща обработка, а някои са избелени, докато тъканите от този период най-често били оцветявани в ярки цветове. Впрочем, не всички учени са съгласни, че тези особености са достатъчно доказателство за принадлежността им на есеите. Една от хипотезите, например, е, че тъканите (и свитъците) може да са били донесени в пещерата от хора, спасяващи се от римляните, след разрушаването на Йерусалим през 70 година.

Свитъците от Мъртво море се състоят от 900 текста, първата част от които бе открита от бедуин в 1947 г. Те са били написани до 70 г., а някои датират още от III век пр. Хр. Свитъците съдържат широк спекър от произведения: книги от Библията, химни, календари, псалми и др.

Орит Шамир от Министерство по древностите на Израел и Наама Сукеник от Университета Бар Илан съсредоточили вниманието си върху бялата ленена тъкан, макар и тя да не е единствената, открита в този район. Става въпрос, че през 2007 година учените успели да установят, че образците от оцветен вълнен плат, открити в така наречената Рождественска пещера южно от Кумран, нямат отношение към обитателите на пещерата, в която били съхранявани свитъците.

Действително е много необичаен и любопитен е фактът, че всичките двеста фрагмента тъкан в пещерата са от лен. Вероятно, парчетата са били от дрехи, нарязани с цел да послужат като бинт или опаковачен материал (възможно е с тях да са обвивали и свитъците, съхранявани в гърнета).

Интересен е и фактът, че на едно от парчетата е открита кръпка: а местните жители от това време не са били от бедните (щом дрехата се износи, се купувала нова).

Пръв французинът Ролан де Во, започнал разкопки в Кумран през 1950 г., лансирал хипотезата, че под «местни жители» трябва да се разбира секта на есеите. Той открил съоръжения, които според него били къпални, използвани за ритуално умиване, а също така и много мастилници. Броят на обитателите на пещерите според учения е бил около двеста човека.

По-късни археологически разкопки, проведени от израелските археолози Ицхак Маген и Ювал Пелег, показали, че в пещерите едва ли са могли да поместят и няколко десетки души. И едва ли свитъците са били писани точно там. Най-вероятно те са били дадени за съхранение на бежанци. Маген и Пелег открили, че Кумран се споменава за пръв път около 100 г. пр. Хр. като военен форпост на юдейското царство на Хасмонеите. След завладяването на Юдея от римляните в 63 г., мястото било изоставено, а по-късно там се заселили грънчари. В «къпалните» (използвани вероятно за производствени цели) археолозите намерили слой глина.

Според Маген и Пелег бежанците са взели свитъците, вече увити в ленена тъкан, която, може би, преди това е служела за одежда на свещениците.

Аргументите на Шамир и Сукеник, които отново издигат спорната теза за есейския произход на свитъците се опират на разказ на историка Йосиф Флавий, според когото есеите поддържали тялото си чисто и носели бели дрехи. Но той не пише нищо по въпроса, дали въпросните одежди са били само от лен. Освен това, Йосиф Флавий отбелязва, че есеите носели дрехите до момента, когато започнат да се разпадат на нишки.

Робърт Каргил от Университета в щата Айова в САЩ, коментира тезата на двамата учени, като казва, че е склонен да се съгласи с това, че в Кумран е живяла някаква религиозна група, която много е искала да се отличава от юдаизма на храмовото свещеничество: тя е съблюдавала свой календар, използва е ритуално чиста керамика (собствено производство) и е отглеждала добитък. Но според учения, това не означава, че Кумран е бил населен от есеи. И още повече – от това не следва, че именно есеите са били съставители на свитъците.

Източник: LiveScience.