Откриха ръкопис на Айнщайн с теория, алтернативна на Големия взрив

Учени под ръководството на Кормак О’Рафърти от Технологичния институт Уотърфорд в Ирландия откриха ръкопис на Алберт Айнщайн от 1931 година, в който той развива теория, алтернативна на теорията на Големия взрив.

bigbang

Терминът „Големият взрив“ (на английски Big Bang) е въведен през 1949 от Фред Хойл в радиопрограма на BBC. Хойл не поддържа теорията, а се опитва да ѝ се присмее. Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. Екстраполирайки назад във времето стигаме до извода, че Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е била събрана в точка. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.

Според теорията за Големия взрив преди 13,7 милиарда години Вселената е в безкрайно плътно състояние с огромна температура и налягане. За първите 10-33 секунди от съществуването на Вселената няма задоволителен физически модел. Общата теория на относителността предвижда гравитационна сингулярност, където плътността става безкрайна. За разрешаване на този парадокс е нужна теорията на квантовата гравитация. Разбирането на този период от историята на Вселената е сред най-важните неразрешени проблеми на физиката.

В открития ръкопис Айнщайн предлага теория, според която Вселената се разширява стабилно и вечно. Скоро след това обаче Айнщайн зарязва тази идея, но намереният ръкопис свидетелства, че той не е приел веднага теорията за Големия взрив.

Albert_EinsteinРъкописът е част от архива на Алберт Айнщайн, съхраняван в Йерусалим и може да бъде разгледан в открития за достъп сайт на архива. Досега всички учени смятаха, че това е чернова за друга статия, без да осъзнават  ценността ѝ.

Американският астроном Едуин Хъбъл и други учени намериха потвърждение на теорията на Големия взрив през 20-те години на ХХ век, когато изясниха, че далечните галактики се отдалечават, а космосът се разширява, от което следва, че първоначално Вселената се е намирала в крайно плътно състояние. Но през 40-те и 50-те години на ХХ век британският астрофизик Фред Хойл изказва теорията, че космосът може да се разширява вечно, съхранявайки една плътност. Откритият ръкопис показва, че Айнщайн е размишлявал върху подобна теория значително по-рано. От текста ѝ става ясно, че ученият е смятал първоначално, че такъв модел е теоретично възможен, но в някакъв момент е забелязал грешка в своите изчисления. След поправянето ѝ Айнщайн дошъл до извода, че самата идея за стационарна Вселена е погрешна и повече не се върнал към нея.

Източник: Nature.