Генетици от Станфордския университет в САЩ проведоха изследване, чиито резултати поставят под съмнение теорията за възникването на човека в източната част на Африканския континент.

До момента антрополозите се позоваваха на намерени в Източна Африка черепи, сходни по своя строеж с черепите на съвременните хора. Теорията, че Източна Африка е люлката на човечеството бе подкрепена и от досегашните генетични изследвания, според които цялото човечество има определено подмножество гени, специфично за населението на Африканския континент.

Но екипът учени под ръководството на Брена Хен събра данни, сочещи, че родината на човека е била Южна Африка. Учените изследвали образци ДНК, получени от слюнката на представители на племена, рядко попадащи в полезрението на науката.

Резултатите били сравнени с ДНК на по-добре изучени африкански народи като масаите в Кения и Танзания, йоруба в Западна Африка, а също така и с генома на жители на италианската област Тоскана.

Изследователите анализирали еднонуклеотидни полиморфизми – незначителни изменения в разполагането на нуклеотидите в общите последователности на ДНК в различните човешки популации. Например, наличието на нуклеотида A в определена последователност в ДНК е указание за принадлежност към едно племе, а C – към друго. Подобен род различия позволява на генетиците да различават степента на родство между народите и моментите на еволюционна дивергенция (процес на раздалечаване (диференциация) на генофондовете на отделните популации).

Деца от племето бушмени кхомани.(снимка:Hannes Thirion).

Екипът на Брена Хен открил, че най-голямо генетично разнообразие притежават южноафриканските бушмени кхомани и бушмените на Намибия, а също така централноафриканските племена на пигмеите сандаве и бияка. Затова и те се оказват главните заподозрени в научното „разследване” на загадката кои са „старейшините” на човешкия род. И макар че пигмеите обитават екваториалните гори, учените са по-склонни да посочат като „люлка на човечеството “ именно Южна Африка.

Научната общност засега е по-склонна да оспорва изводите, направени от екипа на Брена Хен. «Населението на Африка има сложна демографска история,отбелязва например Сара Тишкоф от Университета в шата Пенсилвания, САЩ. – Няма априорни основания да се предполага, че една популация изначално се е развила там, където живее в момента ».

«Аз не бих бързал с локализацията за произхода на човека, допълва Крис Стрингър от лондонския Музей за естествена история. – Изследването се опира на твърде ограничени данни. Например, ако се съди по скалните рисунки, някога бушмените са заемали много по-обширна територия, отколкото сега. Освен това, аз не мисля, че някога е същестувало нещо като райска градина, в която ние сме възникнали. Най-вероятно различни групи обитатели на древна Африка са дали своя принос в генома на съвременния човек ».

Брена Хен от своя страна не оспорва, че е имало миграции, но посочва, че на новото място обикновено се преселва не целият народ, а една част, при това притежаваща по-малко генетично разнообразие в сравнение с родителската популация. Според нея, ако първите хора са се появили в Източна Африка и след това са се преместили на юг, то съвременните жители на Източна Африка биха притежавали по-голямо генетично разнообразие, а такова няма.

И изобщо Хен смята, че хипотезата за източноафриканския произход на човека е възникнала само поради слабата изученост на южноафриканските племена от гледна точка на генетиката.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Източник: Nature News.