Нова версия за гибелта на „Титаник“ представи британската писателка Луиз Патън — внучка на старши офицер от легендарния лайнер.

«Титаник» е потънал не защото е плавал прекалено бързо и етипажът не е забелязал навреме айсберга, както бе прието да се счита досега, а поради груба грешка на кормчията»,ц

итира откъс от книгата й вестник The Daily Telegraph. Според версията на Патън, корабът е имал достатъчно време, за да се отклони от препятствието, но кормчията се паникьосал и завил в обратната посока. На „Титаник“ е имало две рулеви системи, при едната екипът е изпълнявал завъртане на ляво, при другата- надясно. Когато старши помощник-капитанът Уилям Мърдок забелязал айсберга на две мили пред кораба, екипажът е имал достатъчно време да се организира и да предотврати сблъсъка. Но командата на Мърдок „пълен ляв“ не била изтълкувана добре от рулевия, който направил точно обратното – завъртял руля надясно. Объркването се дължало на факта, че по онова време в различните кораби били използвани два вида навигационни системи, чието командване било противоположно. Съгласно по-старата система, използвана във ветроходните кораби, командата „пълен ляв“ означавала рулят да се завърти надясно. Но в по-модерните кораби и конкретно при „Титаник“ била в сила новата система и това довело до грешка в посоката.Кормчията Робърт Хитчинс, чувайки заповедта е завъртял вместо наляво, надясно. И въпреки, че грешката е била забелязана почти веднага, вече не можело да се спаси кораба.

Дори и след фаталния сблъсък, обаче, пасажерите са можели да бъдат спасени, ако корабът е бил останал на място. Но Брус Исмей, директор на компанията White Star Line, на която принадлежал «Титаник», се опасявал, че инцидентът с кораба може да нанесе вреда на името на неговата компания и и убедил капитана да продължи плаването. Това усилило нахлуването на вода в повредените части на кораба и довело до там, че «Титаник» се отправил към дъното няколко часа по-рано, отколкото е могло да стане. В противен случай корабът би се задържал над водата до идването на помощта, уверена е Луиз Патън.

Патън се основава на разказа на своя дядо, един от старшите членове на екипажа – втория помощник-капитан Чарлз Лайтолър, съумял да преживее катастрофата. На времето той скрил тази информация, опасявайки се, че компанията, собственик на кораба ще банкрутира и неговите колеги ще загубят работата си. Лайтолър бил един от малцината преки и почти единствени свидетели на драмата на сблъскването се  заедно с първия помощник-капитан Уилиам Мърдок и наблюдателите Фредерик Флийт и Реджиналд Лий.

Спасителна лодка от "Титаник"

В 22 ч. завършва вахтата на Чарлз Лайтолър и той отстъпва на Мърдок. Процедурата по приключване на вахтата не е никак кратка: първоначално отстъпващият трябва да уведоми застъпващия за самото плаване, атмосферните условията, предупрежденията от други параходи и за евентуалните произшествия по време на приключващата вахта. Междувременно настъпва драмата. Според изследователи, направили модел на произшествието, вкарвайки данните за скоростта на лайнера, времето, нужно за промяна на курса и т.н., само 15 секунди не са достигнали на „Титаник“ да извърши успешна маневра и да избегне сблъсъка.

«Титаник» бил най-големият патнически лайнер в света в момента на построяването му. По време на първото си плаване, на 14 април 1912 г., той се блъснал в айсберг и след 2 часа и 40 минути потънал. На борда му се намирали 1 316 пасажери и 892 члена на екипажа, всичко 2 208 човека. От тях се спасили само 706 души.