В ХХ век се появи необичаен математически феномен, носещ името закон на Ципф (Zipf’s law). С негова помощ може с голяма точност да се определи увеличаването на размерите на един или друг милионен град във всяка точка на земното кълбо.

Работата е там, че все още никой не може да обясни как работи този закон.

Megacities-01

Началото е в далечната 1949 година. Тогава лингвистът Джордж Ципф открива странна закономерност при използването на конкретни думи от хората в тяхната реч.

Най-общо казано той изследвал факта, че съвсем малък брой думи е използван от хората редовно, а в същото време огромното количество останали думи се изполват изключително рядко и се опитал да направи обща картина на честотата на използваните думи, като ги разпределил в няколко категории.

След като разпределил думите според честотата на тяхната употреба Ципф получил удивителна закономерност в общата картина: думите, спадащи към категорията на първия клас, се използват два пъти по-често от думите от втори клас и три пъти по-често от думите от третата категория.

Лингвистът установил, че същото правило работи и при разпределянето на паричните средства на хората, тоест най-богатият човек разполага с два пъти повече финанси от следващия по богатство и т.н.

По-късно Ципф дошъл до извода, че откритата от него закономерност работи и по отношение на размерите на големите градове в дадена страна. Тоест най-големият град в една страна е два пъти по-голям по численост от следващия след него и т.н.

Удивителното е, че този закон е доказвал своята правота в продължение на целия ХХ век в страни по целия свят.

Ако погледнем ситуацията в САЩ, то населението на Ню Йорк към 2010 г. е малко над 8 милиона (8 175 133). Веднага след него е Лос Анджелис, чието население е малко под 4 милиона (3 792 621). Изследователят Пол Кругман, който изучавал закона на Ципф и проверявал верността му в различни страни, отбелязва, че често икономическите теории са обвинявани в създаване на твърде опростени модели на сложната действителност. Лингвистът Ципф е доказал, че всъщност ние използваме твърде сложни модели за обяснение на функционирането на действителност, която всъщност е много проста.

Законът на силата

В 1999 г. известният икономист Ксавиер Габе засяга също в свой научен труд темата за закона на Ципф. Той го описва като „закон на силата“.

Икономистът подчертава, че законът продължава да функционира, дори ако градовете нарастват в хаотичен порядък. Но системата престава да работи, ако започнете да я проверявате върху градове, които не са мегаполиси.

Какво прави мегаполисите толкова предсказуеми по отношение на ръста на населението им? Засега никой не е открил отговора на този въпрос. Има различни икономически причини, приток на имигранти, но те не обясняват закона на Ципф.

Законът на Ципф няма аналози в природата. Той е социален по своя произход и актуален само за последните стотина години.

Единственото, което ни е известно е, че този закон работи за обяснение на функционирането на различни социални системи като икономическа и лингвистична. Тоест, вероятно съществуват някакви социални правила, които обясняват работата на системата и някога човек ще успее да ги разгадае.

Всъщност законът на Ципф е само малък аспект от глобалните правила на динамиката на социума, които установяват как ние общуваме, образуваме групи, търгуваме и т.н..

Източник: www.io9.com