На 14 януари 1506 г. …

…в лозята на хълма Есквилин (един от седемте хълма на Рим) селянин открива заровена в земята мраморната скулптура „Лаокоон и синовете му”.

Скулптурната група изобразява предсмъртната битка на троянския жрец и синовете му с огромните змии, изпратени за наказание от Аполон и е римско копие на оригиналната творба на Агезандър, Полидор и Атенодор, направена от бронз през І век пр. Хр. Плиний Стари пише за нея  в книгата си “Естествена история”, че “ …тя надминава всички картини и скулптури на света”. Скулптурата има наистина драматичен ефект върху всички ренесансови (а и по-късни) художници. Самият Микеланджело признава, че “Лаокоон” е променил неговата представа за изкуството. Пикасо, Франсис Бейкън и още много други автори от ХХ век споделят, че това произведение ги е разтърсило.

Преди няколко години в научното списание Artibus et Historiae се появи любопитна статия на Лин Катерсън, лектор по история на изкуството в Колумбийския университет, според която “Лаокоон и синовете му” може да е фалшификат, създаден от ренесансовия гений Микеланджело Буонароти. Лин Катерсън сравнява “Лаокоон и синовете му” с някои от ранните работи на Микеланджело – релефа “Битката на кентаврите” и “Свети Матей”, създаден през 1505 г. точно преди откриването на “Лаокоон”, както и рисунка на човешки торс в гръб, която напомня гърба на “Лаокоон”.

Изследователката насочва вниманието си към писмата на Микеланджело до неговия баща между 1497 г. и 1501 г. Катерсън сочи, че ренесансовият скулптор е работил върху скулптури, които са му донесли значителни приходи в банковата сметка, собствена къща и огромно ателие.

Кои са тези творби, пита тя и заключава, че това са преди всичко фалшификатите на антични работи. Освен това Микеланджело разказва, че работи нещо изключително тайно и никой не бива да види подготвителните рисунки за това, твърди Катерсън.

По същото време в Европа има засилен интерес към античността и постоянно се откривали нови антични скулптури и ръкописи. По времето, когато Микеланджело е в Рим – в края на ХV и началото на ХVI в., всички търговци на изкуство търсят прочутата скулптура, обявена от Плиний Стари за най-велика на всички времена.

И мнозина я намират. Лин Катерсън цитира няколко фалшификата на творбата, създадени през Ренесанса.

Самото откриване на “Лаокоон” през 1506 г. изглежда прекалено хубаво, за да е истина твърди Лин Катерсън. Нейната автентичност е установена не от кого да е, а от архитекта Джулиано Сангало и от самия Микеланджело. Двамата тутакси определят творбата като “описаната от Плиний скулптура на Лаокоон”.

Никой не се усъмнява в преценката им, макар няколко детайла да противоречат на известния текст. Преди всичко Плиний разказва, че “Лаокоон” е произведение, създадено от един-единствен блок мрамор, докато новооткритият “Лаокоон” е направен от няколко мраморни блока. Също прекалено хубаво, за да е истина, изглежда обстоятелството, че произведението е напълно запазено “с изключение на две липсващи ръце”. Чудно е как тази огромна, направена от няколко отделни фигури скулптурна група, не е пострадала ни най-малко повече от 1600 години.

Всички очаквали, че новооткритата скулптура ще бъде пожелана и щедро платена от папа Юлий II и така и станало.

Почти веднага след публикуването на научния труд, отнел 7 години на Катерсън, двама нейни колеги от Колумбийския университет – Ричард Брилиант и Анна Карбедиан, възроптаха срещу статията. Пред в. “Ню Йорк таймс” те обявяват тезата за “невъзможна във всяко отношение”. Според Ричарт Брилиант неговата колежка е постъпила некоректно, като не е цитирала достатъчно антични скулптури и не е потърсила логични сравнения.

“Все пак колкото повече мисля за вероятността Микеланджело да е автор на “Лаокоон”, се чувствам все по-заинтригуван” – казва проф. Уолъс. от Вашингтонския университет.

Това в крайна сметка би обяснило необикновената сила на тази антична творба, която и до днес въздейства повече от всички останали произведения на изкуството от Античността .