Никола Стено (11.01. 1638 – 25.11. 1686) е датски анатом и геолог, постигнал необикновена дълбочина (за времето, в което е живял) в разбирането на анатомията, геологията, палеонтологията, и кристалографията. Той пръв предлага научно обяснение за вкаменелостите и геологичните пластове, много преди геологията да бъде призната за легитимна наука.

През 1659 г. Стено просто решава да не приема нищо, написано в книгите, на вяра, ако не го е изследвал лично. Последиците от това решение са, че днес той е смятан за баща на геологията, стратиграфията и кристалографията. Негова е заслугата за откриването на геологичните пластове и на теорията, че няколко последователни слоя от геологични формирования (strata) съдържат вкаменелостите на живота в хронологичен ред. Той изказва правилната мисъл, че пластовете в земната кора са се отложили хоризонтално на дъното на някога съществуващите морета. Що се отнася до тези пластове, които сега са наклонени, те първоначално също са били хоризонтални, казва Стено, но вследствие на „подземния огън“ са променили своето положение. Изводът му за това, че по-горният земен пласт е по-млад от лежащия под него, сега ни изглежда азбучна истина. Но в онова време това е било изключително откритие, първа крачка към създаването на геологична хронология, установяваща последователността от събития, преобразували нашата планета.

Никола Стено е и един от откривателите на основните закони на кристалографията и неин основоположник. Той открива закона за постоянството на ръбните ъгли в кристалите.

Никола Стено е един от плеядата неизвестни, но велики учени в човешката история, за които тепърва ще ви разказваме.