Тайнственият звук на тамтамите, идващ от древни времена, червените, жълти и виолетови отблясъци на огъня, ритуалните танци, водещи до хипнотичното състояние на участниците в тях – всичко това ни се струва далечен спомен от миналото на човека, но е достатъчно да присъстваме на живо на подобна сцена, за да се събуди някакво древно усещане вътре в нас. Музиката, цветът и танцът са станали част от нашите гени…

Човек интуитивно е усещал наличието на някакво родство между музиката и цвета дълго преди появата на цветомузиката. Една от първите известни ни теории, която прави опит да съчетае видимото със слушаното е от края на XVI век, и е дело на живописеца и музиканта Арчимбалдо: когато преподавал живопис, той свирел на своите ученици ноти и за всяка от тях подбирал картонче с определен цвят.

През 1665 г. великият Нютон с помощта на стъклена призма разложил музикалната октава върху слънчевия спектър. Нотата «до» съответствала на червения цвят, «ре» – на виолетовия, «ми» – на синия,  «фа»  – на небесносиния, «сол» – на зеления, «ла» – на жълтия, а «си»  – на оранжевия. След него изследванията в областта на взаимодействието между музика и цвят продължил А. Кирхер. Изобретател на първия в света прожекционен апарат, той прехвърлил слънчевия спектър на екран.

През XVIII век Л. Кастел, работейки над проблема за синтеза между цвят и музика, разработил клавесин за очите – уникално творение, благодарение на което и глухите хора можели да възприемат музиката. Създаденият от Кастел модел не бил запазен, но не след дълго неговият съратник и последовател К.Екартсхаузен успял да го възстанови и дори да го усъвършенства. Затова и апаратът е влязъл в историята като изобретението на Кастел -Екартсхаузен.

Хармониумът на Бишоп

През 70-те години на XIX век американецът Б. Бишоп измислил необичайно устройство: той поставил върху хармониум екран от матово стъкло, на който посредством филтри с различен цвят преминавала светлина. Музикантът, свирещ на хармониума, отварял определени филтри, оцветявайки по този начин екрана.

Англичанинът А. Римингтън пък конструирал гигантски орган, който с помощта на 12 разноцветни огъня проектирал на екрана цвета на музиката. Но на самия орган не можело да се свири музика и бил нужен акомпанимент на някакъв музикален инструмент.

Австралиецът А. Хектор изнесъл „цветомузикално” представление на открито, където самата Природа внесла в симфонията от цвят и звук нови краски, усилвайки преживяванията на слушателя.

Цветният орган на Римингтън

Един от най-необичайните цветомузикални експерименти бил на Т. Уилфред, който създал музика от цветове, без звуков съпровод. На екрана се появявали не просто цветове, а сплитащи се, валсиращи и танцуващи фигури – квадрати и кръгове.

Руският основоположник на цветомузиката, композиторът новатор А.Н. Скрябин, който се отличавал по рождение със цветен слух, построил спектър, напълно различен от този на Нютон. В него нотата «ре» била жълта, «ми»  – синя, «сол»  – оранжева, «ла» – зелена, «си» – синя. В партитурата на неговата симфонична поема «Прометей» за пръв път в историята на музиката, имало отделна партия за „светлината“, като първи инструмент, която диригентите интерпетират по желание. Композиторът дори сам конструирал машина за „музика на цвета”, наричайки я светлинен клавир. Скрябин предусетил като че ли бурното развитие на цветомузикалното изкуство, което стана масово през XX век, навлизайки в дискотеки и на концертни подуми, а през 90-те години на миналия век получи невиждан размах в представленията на Жан Мишел Жар

Любопитно е, че някои хора притежават по рождение смесено възприятие. Науката го нарича синестезия (от гръцки , „заедно“ и aishesis, „усещане“). Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други, като едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано. Един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми (подобно на Скрябин), или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни цветове.

Може би това е поредното стъпало в човешката еволюция, след хилядолетия на наслагване и опити от стрна на човека за съчетаване на музика и цвят.

А ето и малко музика. Просто за релакс.