Анализ на древна ДНК опроверга хипотезата за африканския произход на създателите на Минойската цивилизация, потвърждавайки по този начин мнението на повечето археолози.

В 1900 г. британският археолог сър Артър Евънс откри т. нар. Дворец на Минос на остров Крит, построен преди около 4 хиляди години. Неизвестната дотогава цивилизация явно се отличава от цивилизацията в Гърция от бронзовия век. Евънс нарича тези хора минойци и изказва мнението, че те са дошли от Долен Египет, откъдето били прогонени от агресори от Горен Египет преди около 5 хиляди години.

Съвременните археолози не бяха съгласни с това мнение, а сега вече и проведен анализ на древна ДНК от критските пещери още веднъж доказа, че минойците са потомци на земеделци, заселили се на острова хиляди години по-рано. Минойската цивилизация е процъфтявала  близо 12 века, докато в средата на II хилядолетие пр. Хр. не е била застигната от упадък, причинен най-вероятно от мощното изригване на вулкана на съседния остров Тера (Санторин), и  впоследствие станала лесна плячка за ахейците. Това е била една от първите велики цивилизации на Европа, на чиято керамика, изделия от метал и прекрасни фрески се възхищаваме и днес. Споменът за нея бил съхранен в много гръцки митове — най-вече за чудовищния Минотавър и гигантския лабиринт.

След като в 1898 г. Крит извоюва независимостта си от Османската империи, към острова веднага се устремяват археолози, и Евънс бил един от първите. Той бил поразен от кръглите гробници с дебели стени, напомнящи стила на гробниците от древна Северна Африка, и откритите плочки с неизвестни писмености, обозначени като линейно писмо A о В и критска йероглифика.

Прародината на минойците била „локализирана” ту в Близкия Изток, ту в Мала Азия, ту на бреговете на Средиземно море. Генетичните изследвания на съвременните критяни дадоха противоречиви резултати.

Генетикът Джордж Стаматоянопулос от Университета във Вашингтон, занимаващ се с темата повече от десетилетие, решил, че проблемът може да бъде решен от ДНК на самите минойци. Ученият заедно с неговия екип получил образци от кости и зъби на повече от сто човека, живели на Крит преди 3,8–4,9 хиляди години. Изследователите успели да отделят от 37 образци митохондриална ДНК (част от генома, предаваща се по майчина линия). Анализът бил проведен в две лаборатории — обичаен метод за контрол на качеството при изучаването на древни ДНК.

В минойските образци били открити 21 маркера на митохондриална ДНК, в това число шест уникални за минойците и 15 общи за европейското население през неолита и бронзовия век. Не е намерен нито един митохондриален маркер, характерен за съвременните африкански популации.

Явно предците на минойците са били групи неолитни земеделци, мигрирали в Европа от Близкия Изток и Мала Азия. Археологическите разкопки говорят за това, че първите фермери са се заселили на Крит преди около 9 хиляди години. Най-вероятно това не е била единствената вълна на неолитни преселници. Именно техните потомци са създали Минойската цивилизация. А сходството между минойските и египетските артефакти е резултат на културен обмен.

Анализът на митохондриалната ДНК не може да даде пълна картина, затова Йоханес Краузе от университета в Тюбинген в Германия и неговите колеги планират да секвенират ядрения геном на минойците.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature Communications.

Източник: Nature News.