По време на ухажването тропическите птички манакини от семейство Врабчови изпълняват свръхбърз и свръхсложен брачен танц. Женските, оценяващи претендентите за тяхното сърце, успяват да забележат милисекундни разлики в скоростта на танцуващите мъжки.

Манакините са малки птички с ярка окраска, обитаващи тропическите гори на Централна и Южна Америка. Теглото им е от 8 до 30г и живеят около 14 години. Мъжкият манакин не взема никакво участие в отглеждането на потомството, но брачните танци изискват от него такива физически данни, които не са и сънували дори олимпийските шампиони.

Екип орнитолози от Университета на Калифорния в Лос Анджелис прекарал три месеца в тропическите гори на Централна Америка, снимайки брачните танци на златистия късокрил манакин (Manacus vitellinus). За да зафиксират всички подробности на танца, се наложило да използват камера с честота 125 кадра в секунда; в «кастинга» участвали 18 мъжки манакини.

В брачния период няколко мъжки се събират заедно на «дансинга» и започват да изпълняват акробатични номера с необичайна сложност, скачайки с чудовищна скорост от клонка на клонка, след което се връщат в положението, от което са започнали танца; едновременно с това крилата им непрекъснато трептят, издавайки сух, тракащ звук. Няма да е преувеличено да се каже, че ритуалът е един вид тест за издръжливост: ако обичайната честота на биене на сърцето на птичките е 600 удара в минута, то по време на изпълнението на брачния танц тя се вдига до 1 300 удара! Сред птиците само колибрито, с неговите свръхбързи крила, може да се похвали с подобна издръжливост на сърцето.

От танцуващите манакини се изисква не само свръхскорост, свръхсложност и свръхточност, но и фантазия: предишни изследвания показали, че рисунъкът на танца при всеки самец е индивидуален. Любопитно също така е, че за разлика от мъжките, женските птички имат много по-развити зрителни анализатори в мозъка, което им позволява да оценяват и най-нищожните различия в «художествената гимнастика» на кавалерите. Резултатите от изследването сочат, че ако един самец е изпълнил фигура от танца за 50 милисекунди, а друг – за 80, то самката избира първия. И това ако не е обективно жури!

Придирчивостта на женските е напълно оправдана. Най-бързият танцьор, очевидно, притежава най-здрава сърдечно-съдова система и прекрасна мускулатура. Естетическите преимущества едва ли имат място в предпочитанията на женските: просто потомството на «скоростния» мъжки ще съумее много по-ефективно да се спасява от хищниците.

Източник: Университет на Калифорнии в Лос Анджелис.