Оказа се, че космическата радиация не е единственото препятствие пред усвояването (колонизирането?) на естествения спътник на Земята – Луната. Сериозна пречка за изучаването на спътника и строежа на постоянни бази там може да се окаже лунният прах, който има свойството да прониква дори и през най-плътните филтри. Това е мнението на руския учен Владислав Петров от Института за медико-биологични проблеми към  Руската академия на науките.

«Предвид отсъствието на атмосфера на Луната всички компоненти на космическото пространство, в това число и космическите лъчи, постоянно я бомбардират, така че структурата на лунния прах практически достига нивото на наночастици. Този прах не е радиоактивен, но е способен да проникне дори през най-плътните филтри», обяснява проф. Петров.

«Това представлява един от най-сериозните проблеми, който все още е недооценен», отбелязва той.

Лунната програма, разработена от руски учени, предвижда изпращането на Луната на спускаемия апарат «Луна-Глоб-1» в 2015 година. Предназначението му ще се състои основно в проучване и подготвяне на площадката за кацане. Година по-късно трябва да бъде изстрелян орбиталния спътник «Луна-Глоб-2», а през 2017 година Институтът за космически изследвания възнамерява да изпрати на Луната с научни цели голям космически апарат, а също така да осъществи съвместна мисия с Индия под названието «Луна-Ресурс».

В Ракетно-космическата корпорация «Енергия» също се разглежда въпросът за проектиране на свръхтежка ракета, която да може да осъществи полет около Луната.